Странно нещо са чувствата ... Връхлитат те за секунди и не винаги си подготвен за това ... Понякога мислиш, че можеш да понесеш всичко, което ти предложи живота, но често, твърде често, се оказваш изненадан... че не успяваш да преглътнеш нещата.

И тогава не ти остава нищо друго освен чаша уиски и няколко цигари, които си мислиш, че ти помагат да забравиш, да потънеш в мъгла и да не мислиш. Но не винаги са достатъчни ...

Тогава остава другото – не една, а няколко чаши с уиски, не няколко цигари, а няколко кутии с цигари и ... когато видиш, че и това не помага, (ако беше толкова лесно, всички алкохолици щяха да са щастливи хора) тогава просто заспиваш.

И се събуждаш с нова инерция за поредния ден, в който трябва да се пребориш с живота, който ти е отреден.

Не се оплаквам, напротив, дори понякога си мисля, че явно съм такава една, избрана да тества тези най-различни и безумни ситуации, за да се види дали човек може да издържи на тях, дали може сърцето да е толкова силно, че да оживее още един ден ... поне. И виждаш, че ... може. Сърцето оживява.

Въпреки всички екстра систули, които съзнателно му причиняваш. Сърцето се бори за още 24 часа биене ... Природата си знае работата. Кръговрата на живота те побеждава, винаги.

 Остава нещото, което те държи будно през деня – НАДЕЖДАТА, която, както сме чували, умира последна...