Здравейте всички!

Бях посъветвана да разкажа своята история тук и да видя вашите мнения, за да получа реална представа за ситуацията, в която се намирам..Ще послушам този съвет заради себе си!!

Историята, която искам да ви споделя, скъпи читатели, е дълга и много мъчителна и в нея участват много хора. Това от своя страна пък я прави сложна.

Преди 3 години имах късмета да срещна първата си истинска и изпепеляваща любов, любов която не познава задръжки, любов която не се съобрази и с разума!! За мое голямо разочарование момчето, в което се влюбих беше вече тръгнало по един много лош път, пътят на лесно изкарваните пари. С него живеехме врата до врата и семействата ни бяха приятелски още много преди старта на нашата връзка, така че родителите ми още от тогава не одобряваха това, с което се занимаваше той, както и неговите родители се стараеха с всички сили да го вкарат отново в правия път. Изглежда нито те нито аз бяхме достатъчно силни за да го направим..

Един ден той дойде при мене и ми каза, че заминава извън България, пак заради неговата "работа" и аз не успях да му кажа абсолютно нищо освен да му пожелая късмет и да се моля на Бог всичко да бъде наред...Но Господ не чу молитвите ми и след седмици в неизвестост до мен стигна потресаващата новина че е хванат и е в затвор. Това беше огромен шок за мен, ОБИЧАХ ГО с цялото си сърце, но бях безкрайно объркана..Никога не съм си представяла че точна на мен би могло да се случи нещо такова.

Душата ми стенеше от болка!!!Прекарах 10 месеца в сълзи и страдание. Естесвено тогава родителите ми се намесиха, водехме дълги и мъчителни за мен разговори, с които те се опитваха да ме убедят че трябва да прекратя връзката си с него, но те не разбираха че не можех да се откажа от любовта си, от човека който ме караше да се смея с пълно гърло!!Аз не се отказах от него, той се прибра и ме отведе в рая..Бях най- щастливата жена..Всеки ден ми показваше колко много ме обича, всеки ден правеше по нещо, което ме караше да благодаря че го имам, че е до мен!!

Днес обстоятелствата отново са такива каквито бяха през онези 10 месеца, но и моите чувства си останаха същите. Обичам го с цялото си сърце, а когато родителите ми ме попитаха кого обичам повече-себе си или него, не можах да отговоря..Според майка ми се намирам в омагьосан кръг, може би е така, но аз чувствам че имам още какво да изживея с него, чувствам с цялото си сърце, че този път ще е последният, вече просто няма начин да се занимава с това дори и да иска, вече няма никаква възможност..

Изпитвам огромна нужда най-накрая всичко да се подреди и знам че вече е време това да стане..Знам че вече съм на ръба на силите си и че нямам психическата възможност да понеса още един път такова нещо!Той също го знае!Знае, че не може да продалжава да наранява себе си, семейството си и мен по този начин..Знам че това е краят!

Един човек веднъж ми каза, че когато искаш нещо много силно не трябва да се спираш пред нищо и пред никого за да го постигнеш...И все пак как трябва да приемам тази връзка, като обречена или като изпепеляваща любов с препятствия, през които трябва да преминеш, за да и се насладиш най-накрая и да завърши с щастлив край, да се подреди по начин, по който всички да са удовлетворени и щастливи..?И така явно любовта понякога те кара да правиш неща, които не винаги са разбрани от всички около теб!

Благодаря ви, че изслушахте тази история, която се опитах да разкажа с възможно най-малко подробности. Благодаря за отделеното време.