Животът на всеки човек следва своя ход, който понякога ние не разбираме, не приемаме или по-точно смятаме за несправедлив спрямо нас самите.

Както казва един автор, всеки си има Лична Легенда.

На 34 години съм. Като поглеждам назад към пътя, който съм изминала до сега си давам сметка, че на няколко пъти съм избягвала срещата с отвъдното. Понякога си мисля, че това не е случайно. Зная, че има още неща, които трябва да науча, които трябва да позная и да направя.

Сигурно всеки човек в определен етап от своето съществуване бива \"ШАМАРОСАН\" от живота, от съдбата. И аз не се разминах с това изживяване. Случиха се някои събития през последните 2 години, които ме накараха да почувствам, че нямам почва под краката си. Чувствах се в безизходица, в един омагьосан кръг.

Задавах си много въпроси, на повечето нямах отговори. Тогава се сетих за един откъс от Евангелието на Лука и нашата приказка за НЕВОЛЯТА, замислих се, направих необходимото и отговорите започнаха да идват. Знаех какво трябва да направя, но не знаех как. Вярвах в себе си и си казвах:ИМА НАЧИН, НЕ МОЖЕ ДА НЯМА ИЗХОД! И ето го! Разбира се, до мен застанаха най-близките ми хора и всичко стана възможно, сякаш съвсем естествено.

Бих искала всеки, който прочете тези редове, да си каже:\"Това се случи и с мен. Аз се взех в ръце, вярвах в себе си, не се предадох и сега продължавам напред!\"

Вярвам, че всяко нещо което изживяваме, чувстваме, виждаме ни учи. Зная също, че за всичко си има време, точно определено време. Някъде бях прочела, че не можеш да се качиш на лодка, която още не е пристигнала или, на която вече е отплавала. Би било чудесно да сме подготвени и да не пропускаме лодките, които са за нас.

Благодаря за вниманието на всеки, който стигне до този ред и му пожелавам успех. Обичайте и уважавайте себе си и хората около вас. На добър час и попътен вятър!