Има само един начин да оцелееш сред вълци. Да станеш вълк, а после единак. А какво стана с един стар принцип, че човекът е всъщност стадно животно? Сега стадото е временно желан хабитат, който бързо изчерпва ресурсите си и кротките овчици си сменят козината...за да оцелеят.

Какво ми струва да си погреба идеалите? Не съм вярвала, че най-болезнената част от израстването е тази да се разделиш със себе си. А се оказа така. Боли да расте съзнанието и да устояваш на промените, които света налага. Боли да се съпротивляваш.

Когато исках да стана адвокат, наивно мислех, че тъкмо аз ще спася света. Е, поне по-голямата част от него. И всичко ще е толкова честно и благородно, че ще остарея красиво, като катедрала. Понеже ще съм сторила толкова добро на страната на закона и на онеправданите, че ще съм нещо като правна Майка Тереза. Понеже правото беше някаква страшна, велика сила в моите детски очи, аз положих много усилия и търпях много лишения, за да се добера до частица от него. Късали са ме толкова пъти на проклетите изпити, че ще трябва да се намери нова дума за скъсан на изпит кандидатстудент. И все пак – слепите врабци Господ ги храни, о, чудо – намерих си работа, в която много бързо се докоснах до завидна част от правните си мечти. Взеха, че ме и приеха.

И тогава бъдещата Майка Терза разбра, че няма справедливост. В учебниците тя има прекрасна и лесна за научавана дефиниция, която е неприложима. Май няма да спася света. Поне разбрах, че днешните вълци – адвокати също някога са били с агнешки мечти. Никога няма да стана като тях...се изкушавах да си повтарям, а ден след ден нещо в мен си отива и това ми е чуждо. Страшно е, че един ден сигурно ще се събудя вълк, който точи зъби за довчерашните си събратя по паша. Такава била еволюционната стълбица. Някога един колега ми каза, че не можеш да си добър човек и добър адвокат едновременно. Ама аз тогава здраво поспорих, да си упражня дар словото, а сега май ще се наложи да му отложа шапка за прозрението. Едното винаги щяло да липсва...така каза.

В свят на единаци е трудно да си намериш стадо. То и глутница трудно се намира. Как обаче да убедя едно малко създание в мен, което иска да вярва, че винаги трябва да е редно и правилно? А как се живее, когато искаш да постъпиш правилно, само че не можеш, понеже шеф или клиент искат друго. Можеш, разбира се, да останеш добър човек и много калпав и гладен адвокат. Или да идеш при вълците и полека-лека от огризките да минеш на плячка.

Преди смятах, че съм хищник. Не съм, не знам дали това е хубаво. Искам да ми остане душа и да имам очи и за стадото, което със сигурност търся или съм търсила. Искам, но не виждам дали е възможно. А може и да стана един добър адвокат, който отдавна е бил и добър човек.
Сега пиша това, докато още имам душа, която да се пита как се оцелява сред вълци. Пиша го, та един ден, ако пред прага ми има тълпа клиенти, да ми попадне, да го прочета и да се открия сред вълците.

И евентуално да се засрамя....ако дотогава това скромно писание не е отишло в машината за рязане на документи...срязано, като съвестта ми
.