Здравйте,
от седем години съм с един мъж, който безумно обичах, заради който си смених религията въпреки майка ми и баща ми. Той е турчин, красив и много възпитан. Когато бяхме гаджета цели пет години, не сме имали и един скандал. Заряза ме заради различията в религията ни. Не знаех за него нищо в продължение на една година ( тежка година ). След шест месеца имах нов приятел - пак турчин ( случайно стана ), пак страхотен.

Един ден най - добрат ми приятелка ми каза, че той, голямата ми любов се жени.Щях да умра, потънах.....и естествено му написах най-дългото писмо, в което описах какво е значел тои за мен, прощавах се с него завинаги.

По ирония на съдбата..ми звънна, искаше да се видим и аз приех. На срещата ми каза, че още ме обича, че като мен жена нямало и така и не срещтнал.Каза, че би се омъжил за мен, само ако приема тяхната вяра...,а аз само това и чаках. Влюбена и щастлива до уши, летях из облаците на щастието една година...

Започнахме да живеем заедно и веднъж докато правихме секс, той ми каза: Искам да свърша в теб...,не се притеснявай от един път нищо не може да стане.

Естествено и аз така си мислех..да да,ама не, на следващият месец бременна....Когато разбрах, направо щях да умра, бях едва на 22. Знам, че не хубаво да правиш аборт първият път когато забременееш и оставих детето.

Оженихме се в Турция, по техните ритуали и всичко останало...

Изведнъж обаче, когато започна да ми пораства корема ( 7,8 месец ), той спря да ме желае, а аз изглеждах страхотно, дори ме снимаха за списание за бременна-модел, мъжете не спираха да ме заглеждат. Но не и моят мъж, ставаше ми много болно...,говорех с него няколко пъти, че имам нужда от мъж до себе си, но тои все се управдаваше, че е изморен и ме избягваше. Така родих най-прекрасното момиченце на този свят, за което не мога да съжалявам. Но откакто родих, сексуалният ни живот се срина, за последните две години сме правили секс два пъти. Не мога да издържам вече, а не мога да изневеря, просто не съм такъв човек. Говорих хиляди пъти с него на тази тема, винаги има оправдание, чувствам се все едно съм последната обитачка, която никой не поглежда.

А не е така, изглеждам невероятно, по-слаба съм от преди да забременея и непрекъснато съм обект на мъжки погледи и непрестанни предложения за секс, но още не съм се решила.

Този - моят мъж вечно го няма работи събота и неделя, цупи се когато го накарам да изведе собственото си дете в парка и постоянно ми прави забележки, защо има пет яденета в хладилника вместо седем. Нищо не подпипва вкъщи и с нищо не ми помага за домакинството или детето ( само финансово ).

Кажете ми, моля ви какво да правя. Казват, че всеки брак си има лоши моменти, но нашите продължиха вече две години, а аз съм жена и не издържам. Наскоро му казах, че миячката и чистачката са умрели и оттук нататък ще гледам само кефът на детето и моят кеф.
Сигурно много от вас ще кажат, че има любовница, сигурно, но не ме интересува.Интересен е фактът, че при нас няма побоища, видими изневери, хазарт и пиянство. Просто проблемите ни са супер битови, но аз не мога да ги търпя вече, а виждам че и той не издържа. Страх ме е, че може да ми вземе детето...незнам, тя е родена тук, но се оженихме там. Дъщеря ми обича много баща си и го боготвори, незнам дали мога да и причиня всичко това, егоистично ли разсъждавам??

Финансово не съм зависима от него, защото работя и майка ми и баща ми също имат пари. Ще мога ли да живея слагайки ме в графата - разведени???

Ще срещна ли мъж, които ще ме приеме сама с моето дете??
Моля ви дайте ми съвет.