Привет на всички!

Пиша тук, за да излея поне малко душицата си, която се е свила и се чувствам изключително зле. Вече 5-та година аз се лутам между живота нежеланието да го живея. Не виждам смисъл в нищо.

Един \"мъж\" отне толкова ценни години от живота ми. Ще кажете, че виновната съм аз, защото съм му позволила. Да, може би е така. Но мислите ми за него не могат да се премахнат току-така. Най-сигурното лекарство е да си намеря приятел, но живея в малък град, където и това дори е трудно - да си намериш приятел.

Вече не съм малка, \"изпускам влака\" и не мога, и не мога да се отърся от спомените за този лош човек. То беше спортуване, големи отпуски, антидепресанти и нищо не успя да ми помогне. От повече от година бях спряла хапчетата, но вече съм на ръба - неизбежно трябва да се почват пак. Мисля лоши неща - не ми се живее. А антидепресантите са коварни отвсякъде.

Повръщам, става ми лошо и ако помогнат малко, повече навреждат. Мисля си, че ако имам човек до себе си ще се чувствам по-добре. Но аз вече не мога нормално да започна връзка. Един жесток женкар разби в мен всичко. Не мога да повярвам на никого, нямам желание за секс, дори се отвращавам, защото за мен вече всичко е лъжа, всичко е безчувствено. Това съм аз - една душевна развалина. Финансово съм добре, имам всичко, добра работа, близките ми са живи и здрави, но ... аз съм нещастна.

Заради един глупав женкар! Осъзнавам, че всичко това е глупаво, но не мога, не мога и не мога да забравя и да простя, не мога да \"форматирам\" главата си и да започна на чисто. Някъде там се крият онези черни и неприятни моменти, които ме сриват тотално и всичко за мен губи значение. А глупавият женкар просперира - има следващата жертва, която нарича \"жена ми\", трупа коли и имоти. Нещастник, но вероятно не толкова колкото аз съм нещастница!

Очаквам да има иронични и укорителни отговори, но това е нормално. Разбирам, че проблемът е жалък в сравнение с толкова по-важни неща, но когато човек сам изпита дълбочината на една такава депресия, не може да обясни защо така се случва. Защо толкова много време аз се измъчвам, ходя тъжна и без настроение?

Това е. Ще ми бъде приятно да прочета ваши мнения и съвети, дори са негативни. Благодаря предварително!