Здравейте!

На много от вас подобна история може да се стори тривиална,но мен от вчера ме тресат такива размисли и страсти...че даже проф.Вучков, не може да го докара до такава степен. Та ще се пробвам накратко.

След много голямо разочарование от лично естество,реших веднъж и аз да направя нещо спонтанно,необмислено и да не кажа глупаво.Писах с един тип от интернет около месец и тези дни ме осени "гениалната"идея да се срещнем.без снимки,без нищо,просто за да се поразсея малко и без каквито и да било очаквания.

Просто един различен ден.Да ама не,още със слизането от колата,драгия господин започна с едни заядливи коментари.Върви и говори по телефона,непрекъснато,от колата,до кафенето.Обзе ме непреодолимо желание да се врътна на токчетата и кой от къде е,но тъй като претендирам,че мама ми е дала някакво възпитание, рекох си-не.

Седнах в кафенето,онзи седи в коридора и продължава да си натиска копченцата на телефона,чакаме го аз и сервитьорката да се домъкне. Седна той иии...ах този вълшебен тел.не го оставя. За разговор и дума не може да става.По едно време си отвори устата- "и какво,накара ме да дойда до тука", все едно до Марс е ходил...абе...

Та седях си аз и се чудех,аз ли съм карък,какво ли.Къде отидоха възпитаните мъже,тези,които могат да общуват,да водят интелигентен разговор.Силно се надявах този да не е част от представителната извадка.Седях като застреляна и се молех да се свършва.

По някое време мистъра стана,заяви ,че трябва да си ходи и междувременно не си направи и устата да си плати сметката.

Зарязвайки ме на масата 15 мин,след началото на тази толкова вълнуваща среща,седях и мигах на парцали.може да ви се стори силно казано,но бях изумена.

Пълна липса на култура!И в същото време гледах,как от него струи някакво извънземно самочувствие.боже, Господи!Та въпроса ми е някоя от вас може ли да се похвали с подобно незабравимо преживяване?

Поне да знам,че не съм единствената...
п.с.

съжалявам за липсата на главни букви, на определени места,клавиатурата ми прави проблеми.