Здравейте.
Доста истории прочетох и видях,че не сам сама.Има доста истории подобни ма моята.Но не мога да я споделя никъде и с никой.Затова я споделям с вас.

Омъжена,с една прекрасна дъщеря на 3г.Добър съпруг,но съпруг който за 7г. ми каза че ме обича 2 или 3 пъти.След майчинството започнах работа и там срещнах другия.Всичко стана като на шега.От един масаж,до бурна и красива любов.И той е женен,с 2 деца.Има си бизнес и щастливо семейство.По-голям е от мен с 13 г.

Не съм вярвала,че един ден ще видя толкова любов в очите на някой мъж.Държи се с мен така както никой не го правил,говори за любов,за чувства.Най ми тежи обаче когато започне да говори за нас.Как един ден след обичайното кафе,ще се приберем в нас.Как сутрин ще се събужда до мен,как иска да живеем в балкана,как иска да заспивам вечер на рамото му,и още много такива красиви мечти.Аз съм му заявила ,че съм готова да бъда до него.Че,искам и аз да живеем заедно.

НО,НО,НО...След претърпян инцидент,както той се изразява живее втори живот.Но не се знае колко 6те продължи той.Дали това го спира да ми каже,хайде мили4ко тръгваме,или е нещо друго.

Дали има смисъл да разваляме 2 семейства вече без любов в тях,за да създадем ново,изпълнено с толкова любов,разбирателство и най-вече много обич.Колко хора ще пострадат заради нашето щастие.какво да направя.А тези хора дали знаят колко ни боли нас,че не можем да сме заедно,че крадем по1-2 часа на ден,за да се видим.

Да си тръгна ли аз от живота му,защото го обичам,или да се боря докрай.Мисля че не му се рискува.Не иска да ме нарани.Не знае колко ще живее,а аз съм била млада.

Един ден като си отидел от този свят,аз съм щяла да остана млада вдовица.Какво да направя.Толкова съм объркана.Изведнъж се струпаха хиляди мисли в главата ми,че дори вече не мога да мисля.Обичаме се,но много неща ни пречат да сме заедно.Моля ви пишете ми.