Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Споделено
Животът ми е пълна каша
От: trafalgar, 13.08.2008
Здравейте, приятели!
Историята ми е дълга, но ще опитам да съм колкото се може по-кратка и се надявам да ми дадете съвет.
На 22г. срещнах първия си сериозен приятел. Той е най-нежният, любвеобилен, мил и глезещ ме човек. Не бих могла да мечтая за някой, който да ме обича повече. Обаче сами знаете, че това в един момент омръзва, сексът също не беше добър и аз реших да се разделим. Да, но не беше толкова лесно колкото си мислех.
Той започна да плаче, да заплашва, че ще се самоубие, преследваше ме и въобще нямаше отърване от него. Опитвах да скъсаме десетки пъти, но всеки път ми ставаше жал и сърце не ми даваше да го карам да страда. Той горкичкият не можеше да осъзнае, че насила хубост не става и по-добре за него ще е да си намери друго момиче.
Опитвах се да му го обясня толкова много пъти, нищо не помагаше. Реших да бъда гадна, да се държа лошо с него и той сам да реши да ме остави, но и този вариант не проработи. След 3 години мъки взех решение - да избягам от България с надеждата, че ще ме забрави, нали очи, които не се виждат се забравят. Така казват, но уви...
Като тръгвах му казах истинската причина за заминаването му, той пак продължи старата песен \"Ти си моят живот и т.н.\" Сега съм на 27г. и от 1 година съм в Англия, а той ми се обажда по 10 пъти на ден и говори как като се прибера ще създадем дом и ще си имаме момиченце, което да прилича на мен. Не го окуражавам, казвам му, че това е невъзможно и нашата връзка си е изпяла песента. Той се прави на обиден няколко часа и след това пак започват молби и рев.
Това обаче не е всичко. От 4 месеца имам връзка с българин, които живее тук в Англия. Той е мил и грижовен, сексът е добър, иска да се оженим, казва, че ме обича, но в никакъв случай не ме глези така както другия и това понякога ме дразни. Искам да съм неговата принцеса, но никога няма да съм, защото той има малка дъщеричка от предишен брак, която за него винаги ще е номер 1.
На всичкото отгоре съвсем случайно се запознах с друг, който ме плени от пръв поглед, но никога не си позволих нищо заради и без това сложната ситуация. Той е англичанин и след 2 седмици заминава за Азия, което е добре дошло и за двама ни. Решихме, че времето и разстоянието ще ни помогнат да разберем какво означаваме един за друг.
За да е животът ми още по-объркан на хоризонта се появи друг - голямата ми любов от университета. С него винаги сме си играли на котка и мишка, но никога нищо не се получаваше заради различни обстоятелства, но още сме си тръпка. Той е в България в момента, но прави планове да дойде тук, не е казвал причината, но ми се струва, че е заради мен.
Не знам какво разбрахте от цялата заплетена история, но усещам, че губя контрол над живота си. Моля ви, не ме обвинявайте (знам, че много от вас не биха одобрили действията ми), аз се самоизмъчвам достатъчно, ситуацията не ми дава мира, но съм много объркана и не мога да взема трезво решение. Дайте ми съвет какво да правя (аз самата не знам какво искам) или просто напишете какво мислите, ще съм благодарна на всяко мнение.
Историята ми е дълга, но ще опитам да съм колкото се може по-кратка и се надявам да ми дадете съвет.
На 22г. срещнах първия си сериозен приятел. Той е най-нежният, любвеобилен, мил и глезещ ме човек. Не бих могла да мечтая за някой, който да ме обича повече. Обаче сами знаете, че това в един момент омръзва, сексът също не беше добър и аз реших да се разделим. Да, но не беше толкова лесно колкото си мислех.
Той започна да плаче, да заплашва, че ще се самоубие, преследваше ме и въобще нямаше отърване от него. Опитвах да скъсаме десетки пъти, но всеки път ми ставаше жал и сърце не ми даваше да го карам да страда. Той горкичкият не можеше да осъзнае, че насила хубост не става и по-добре за него ще е да си намери друго момиче.
Опитвах се да му го обясня толкова много пъти, нищо не помагаше. Реших да бъда гадна, да се държа лошо с него и той сам да реши да ме остави, но и този вариант не проработи. След 3 години мъки взех решение - да избягам от България с надеждата, че ще ме забрави, нали очи, които не се виждат се забравят. Така казват, но уви...
Като тръгвах му казах истинската причина за заминаването му, той пак продължи старата песен \"Ти си моят живот и т.н.\" Сега съм на 27г. и от 1 година съм в Англия, а той ми се обажда по 10 пъти на ден и говори как като се прибера ще създадем дом и ще си имаме момиченце, което да прилича на мен. Не го окуражавам, казвам му, че това е невъзможно и нашата връзка си е изпяла песента. Той се прави на обиден няколко часа и след това пак започват молби и рев.
Това обаче не е всичко. От 4 месеца имам връзка с българин, които живее тук в Англия. Той е мил и грижовен, сексът е добър, иска да се оженим, казва, че ме обича, но в никакъв случай не ме глези така както другия и това понякога ме дразни. Искам да съм неговата принцеса, но никога няма да съм, защото той има малка дъщеричка от предишен брак, която за него винаги ще е номер 1.
На всичкото отгоре съвсем случайно се запознах с друг, който ме плени от пръв поглед, но никога не си позволих нищо заради и без това сложната ситуация. Той е англичанин и след 2 седмици заминава за Азия, което е добре дошло и за двама ни. Решихме, че времето и разстоянието ще ни помогнат да разберем какво означаваме един за друг.
За да е животът ми още по-объркан на хоризонта се появи друг - голямата ми любов от университета. С него винаги сме си играли на котка и мишка, но никога нищо не се получаваше заради различни обстоятелства, но още сме си тръпка. Той е в България в момента, но прави планове да дойде тук, не е казвал причината, но ми се струва, че е заради мен.
Не знам какво разбрахте от цялата заплетена история, но усещам, че губя контрол над живота си. Моля ви, не ме обвинявайте (знам, че много от вас не биха одобрили действията ми), аз се самоизмъчвам достатъчно, ситуацията не ми дава мира, но съм много объркана и не мога да взема трезво решение. Дайте ми съвет какво да правя (аз самата не знам какво искам) или просто напишете какво мислите, ще съм благодарна на всяко мнение.
