Съпругът ми почина преди 2,5 месеца на 38 години от рак, толкова набързо, че не можах да осъзная какво става.

Не знам дали и той знаеше и разбираше какво се случва. От поставянето на диагнозата до смъртта му минаха 8 дни, 5 от които прекара в кома.

Бях при него, когато се влоши и го откараха в интензивното, но си мислех, че след като му направят някои процедури, ще се върне отново в болничната стая.

Почина без да дойде в съзнание. В първите дни след погребението не осъзнавах какво става. Колкото повече минават дните, толкова повече боли.Имаме дъщеря на 15 години, която ме подкрепя и уж взаимно си даваме сили.

Наистина ли него вече го няма?! Чета книги за пътя на душите, за задгробен живот и т. н.

Вярвам, че той е някъде около нас. Но болката от това, че не мога да го видя и да говоря с него, от това, че не можахме да се сбогуваме и да си кажем последни думи, е голяма.

Знам, че не съм единствената, която е загубила без време близък човек. Как се преодолява такава загуба? Има ли цяр за душата?

Спомените болят, предметите в къщи болят, а мечтите ми вече ги няма... Искам да говоря с него и напоследък съм решила да намеря медиум, който може да говори с душите на починалите. Това сигурно ще ми бъде единствената утеха.

Има ли истински медиуми с такава способност?

Постоянно се срещам с приятели, всекидневно излизам навън, но вечерта се прибирам отново вкъщи, отново съм сама без моята половинка и болката е огромна!

Мисля, че никога няма да спре да боли...