Здравейте дами от Розали. Не съм мислила да пиша или може би съм мислила. Прави ми впечатление духа на историите с женени мъже. Един такъв натегнат, угнетяващ. На повечето. И имат право момичетата. Нали все пак това са чувства. Или друго-всеки си знае.

Ето един друг прочит на темата. Връзка с ангажиран мъж- дали е по-подходящо да се каже женен не зная. Човек с който живота ме събра по невероятен и чуден начин- запознах се с него на първия работен ден- той беше шефа.

Нямаше интервюта, нямаше нищо- отидох на работа при непознати по познати препоръки. Погледна ме и каза, че много дълго време е чакал да се запознае с мен. И толкова. Нищо впоследствие.

Работехме заедно мирно и спокойно. Той е един от големите данъкоплатци в България. Зает човек. Имах връзки и преди и сега- когато вече с него имаме отношения. Около година и повече той не направи нищо, с което да ме смути.

Виждах, че ме иска, виждах колко ме иска. Не си позволи да наруши добрата офис атмосфера. Аз също. До един момент, в който всичко се промени. И настана лудост, истинска лудост. В деня, в който се разделих с тогавашния си приятел, той ме настигна с колата по алеята на офиса и предложи да ме закара. И аз се качих.

След това всяко негово идване в офиса беше насочено- справките ги искаше от мен, всичките. Един страхотен флирт, невероятно вълнуващ и също толкова невероятно дълъг. Усещането е просто неописуемо- защото е забранено. Никога не съм се замисляла от кого е забранено,сега си давам сметка, че не съм го чувствала забранено. Но хорските догми- пред тях е забранено.

След това за Коледа ме прегърна, скри ме в прегръдките си и ме задържа там дълго. За ЧНГ ме целуна, жадно и търсещо дъха ми.

Знаех, че го искам. Винаги съм знаела. След окола месец беше първата ни среща- влезе в офиса в шест вечерта и ме попита защо съм още на работа. Нямах сили да обясня, толкова бях уморена. Предложи да ме откара, ако си тръгвам. По пътя предложи да изпием по нещо, след това да вечеряме. Беше вълшебно - и той, и вечерта, която продължи толкова дълго, че ми се стори сън. Прибра ме вкъщи към полунощ, благодари ми за хубавата вереч с целувка.

След това дойде секса. Невероятен като него самия. Такова удоволствие не знаех, че има. Каквото изпитвам с този мъж не мога да сравня с друго нищо, с никого друг. И до сега е така. Той е лудост в моя живот, глътка въздух в моя ден, както аз в неговия. Желание и страст, копнеж да даваш и да даваш любов. Най-хубавото нещо.

Намерих междувременно любовта на моя живот- мъж който искам до себе си, искам деца и дом с него. Той е слънце, всичко което съм искала е той. А другия е друго. Никога не съм искала да се развежда, да е с мен, да ми обещава, каквото и да било. И по-странното е, че ми предлага всичко- обикновено казва- кажи какво искаш да се случи.

И се случваше. Наскоро напуснах работа. Не бях споменавала пред него. Просто се уморих от рутина и натоварване. Когато се върна от командировка попита какво искам да работя, а не защо напуснах. И се зае да мисли каква точно длъжност бих одобрила в многобройните му фирми.

Истината е, че и да нямаше нищо аз пак бих го искала. Него искам, не луксозните обстоятелства. Мисля си, че човек има нужда от такива емоции. Те не пречат никому. Те ни правят щастливи. И не могат да бъдат лоши. Не е важно докога ще продължи всичко, колко малко или много е, важното е да усещаш че ти е хубаво, че искаш да правиш точно това, точно с този човек.

Животът е за да се живее и всичко, което Бог ни изпраща е хубаво, добро и с неговата благословия.

Момичета от Розали обичайте, това е, което ни прави щастливи.