Мислите ли,че е страшно на 30 да се чувстваш толкова гадно,че да искаш както си се возиш в раздрънканият асансьор в разбитият си вход,там някъде в "гетата",гадното скрибуцащо съоръжение просто да се продъни в нищото..

Мислите ли ,че е кофти да не ти се прибира в къщата,която наричаш  "дом",защото там няма никой и гадната тишина пъпли навсякъде..

Дългата нощ ,която се задава те плаши повече от всичко и се опитваш да я запълниш със спомени.

Една жена на 30 пълна с безвремие,страхове и тъга от която няма спасение,какво ми трябва ли...не знам,а според вас?