Какво да ви кажа,като малка си бях грозното пате.Може би защото приемам всичко твърде навътре и лично ли,незнам,но част от комплексите ми оттогава си ги"пренесох" и в тази възраст на която съм сега(25 год).

Бях по едра за възрастта си, косата ми беше подстригана късо като момче,имах и астигматизъм(за тези които не знаят-това е болест на окото която причинява изкривяване).

Първата ми любов свърши кошмарно-той беше"плейбоя" на училището,а аз-сигурно най-отблъскващото момиче в него :).

Много подигравки и унижения преживях тогава,всъщност откакто се помня ми са се подигравали заради външния вид.Прибирах се разплакана вкъщи и не излизах никъде.И без това по природа съм срамежлива,не мога да се отпусна венага в непозната компания,но тогава в пубертета станах направо необщителна,особено що се отнасяше за другия пол.Щом видех някое момче че ме гледа,първата ми реакция беше да се обърна на другата страна и възможно най-бързо да изчезна от полезрението му.Ужасявах се когато трябваше да мина покрай няколко момчета,защото бях сигурна,че ще чуя обиди зад гърба си.

С течение на времето нещата се измениха.Израстнах пълнотата си,оперираха ми окото и пуснах косата си да расте.Започнах да се грижа за външния си вид,но комплексите ми си останаха вътре в мен.

Когато след време се засякох случайно с една от"красивите какички\" от училище които ми се подиграваха и дори бой бях яла от тях, не ме позна.За сметка на това тя беше напълняла и се занемарила отвсякъде.

Все още когато забележа,че някой ме гледа втренчено било то момче или момиче очаквам да избухне в смях и подигравки.Макар,че не липсват момчета в живота ми,макар че вече го няма"грозното пате\",макар,че имам приятели които ме ценят...

Наречете ме комплексарка,глупачка но това е истината.Все още не съм успяла да се преборя изцяло с неувереността си и може би докато не го направя,ще продължавам да мисля така.