Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Споделено
За любов, тъга, воля и търпение
От: Mariela, 22.08.2008
Здравейте, мили читатели на Розали!
Историята, която ще ви разкажа е история за любов, тъга, воля и търпение. Дано моята история помогне на хилядите онеправдани български жени, чиито съпрузи избиват комплекси.
И така .... Аз съм омъжена жена с дете на почти 13 години. Със съпруга ми се запознахме по време на следването си. И двамата сме завършили един и същи Университет. Бяхме гаджета около 4 години, после забременях, оженихме се и той замина в казармата /след висшето си образование/. Разбира се, че той не е идеален, но аз винаги съм го обичала, дори и сега. Още докато бяхме гаджета той ходеше по хазарт и доста често предпочиташе компанията на приятелите си пред моята. Но винаги се е грижел за мен. Доста сме ходили и сме се забавлявали. Никога не са му липсвали и пари. Помогна на родителите ми да постегнат къщата си. И така.
Когато детето ни беше на осем години, назначиха нова колежка на работата на моя съпруг. Имах предчувствие, че той ще се опита да завърже връзка с нея извън нашия брак. Не знам, ние жените винаги ги усещаме тези неща. Оказах се права. След около три години той ми призна, че е имал с нея връзка и че вече е приключила. Плаках и страдах, но реших да се взема в ръце и да го върна отново при себе си.
Случайно обаче разбрах, че връзката на моя мъж с въпросната колежка е продължила близо две години и половина и че изобщо не е било само секс, а са ходили и много пъти на екскурзии за по няколко дена заедно. Добре. Реших, че няма да се предавам. Започнах да излизам с повече хора, научих се добре да шофирам, с мъжа ми се държа мило и продължавам да съм добра с него.
Смятам, че така той няма да има избор и сам ще прекрати другата си връзка. А другата жена е симпатична, но не знам нищо повече за нея. Както и да е, дано и тя да е щастлива.
Та, мили момичета, когато разберете, че мъжете ви изневеряват, не се предавайте, а се борете и аз ви гарантирам, че ще успеете.
Мъжът ми отдавна вече не ходи по уикенди с колежката си, нито закъснява след работа. Правете си сами изводите. Една жена трябва да е добра и интелигентна, за да не иска мъжа и да я напусне. Запомнете го от мен!
Късмет на всички ви!
Историята, която ще ви разкажа е история за любов, тъга, воля и търпение. Дано моята история помогне на хилядите онеправдани български жени, чиито съпрузи избиват комплекси.
И така .... Аз съм омъжена жена с дете на почти 13 години. Със съпруга ми се запознахме по време на следването си. И двамата сме завършили един и същи Университет. Бяхме гаджета около 4 години, после забременях, оженихме се и той замина в казармата /след висшето си образование/. Разбира се, че той не е идеален, но аз винаги съм го обичала, дори и сега. Още докато бяхме гаджета той ходеше по хазарт и доста често предпочиташе компанията на приятелите си пред моята. Но винаги се е грижел за мен. Доста сме ходили и сме се забавлявали. Никога не са му липсвали и пари. Помогна на родителите ми да постегнат къщата си. И така.
Когато детето ни беше на осем години, назначиха нова колежка на работата на моя съпруг. Имах предчувствие, че той ще се опита да завърже връзка с нея извън нашия брак. Не знам, ние жените винаги ги усещаме тези неща. Оказах се права. След около три години той ми призна, че е имал с нея връзка и че вече е приключила. Плаках и страдах, но реших да се взема в ръце и да го върна отново при себе си.
Случайно обаче разбрах, че връзката на моя мъж с въпросната колежка е продължила близо две години и половина и че изобщо не е било само секс, а са ходили и много пъти на екскурзии за по няколко дена заедно. Добре. Реших, че няма да се предавам. Започнах да излизам с повече хора, научих се добре да шофирам, с мъжа ми се държа мило и продължавам да съм добра с него.
Смятам, че така той няма да има избор и сам ще прекрати другата си връзка. А другата жена е симпатична, но не знам нищо повече за нея. Както и да е, дано и тя да е щастлива.
Та, мили момичета, когато разберете, че мъжете ви изневеряват, не се предавайте, а се борете и аз ви гарантирам, че ще успеете.
Мъжът ми отдавна вече не ходи по уикенди с колежката си, нито закъснява след работа. Правете си сами изводите. Една жена трябва да е добра и интелигентна, за да не иска мъжа и да я напусне. Запомнете го от мен!
Късмет на всички ви!
