Допреди няколко години не съм вярвала, че може да има толкова болка на земята, не съм знаела какво е любовта...
Обичах и уважавах приятелите си до този момент в който и аз не срещнах човек който ше ми обърне представата за света, за хората и да ме накара да порастна по толкова болезнен начин...

Бях толкова радостно и силно омиче и получавах винаги това което искам.И като получих него, всякаш бях в приказка...дори не осъзнавах какво става около мен.Да изпиташ за първи път такова чувство..Не можах да осъзння кога толкова се промених, че почнах да правя всичко, което на него му харесва, само и само любимото ми същество да е щастливо.Не можех да се позная...коя съм..това момиче, което винаги се бореше за своето го нямаше.Лягах и ставах с мисълта за него...

А той...той почна да се сеща за мен само посред нощите...след колеги на бира...не исках да осъзная истината докато не мина година и разбрах че вече не иска да бъде с мен, с болката, че не беше мъж да ме зареже преди да си е намерил друга докато е с мен...

Цяла година от тогава в питане какво повече беше тя от мен...какво има в нея...гледах цяла вечер звездите през малкия си прозорец и само се молех да се върне при мен..Прибирах се под дъжда хиляди пъти в сълзи мислейки за него и откази да се видим...

И така допреди една седмица когато ми каза че от 2 месеца не е с нея и иска да се видим.Мислех си че сам преодоляла някои неща...

Две вечери в говорене, смях и неща които съм мечтаела да чуя...прегръдки и целувки, коуто никога не сам получавала от него докато сме заедно...този път не бях в приказка ами в рай...нямаше нищо около мен...нищо само той и аз...

И след втората вечер след приказки с приятелки в един бар, решихме да се приберем...и докато вървяхме видях бившата му приятела, за която говореше,че никога повече няма да е с нея...вървеше към тях...не исках да го приема,да го осъзная.Часа беше 3 посред нощ.И тя влезе у тях...

Обърна ми се представата за хората,вярата...иска ми се да зам затворена някаде и никой да не знае къде съм.Пак сякаш няма нищо около мен.От дни не мога да проумея толкова неща...пък ме боли толкова много...Аз дадох всичко от себе си и никога не съм губила надежда...но сега...

Не вярвам и сигурно никога повече няма да повярвам на никой...пак продълйавам да си вървя сама по улиците и да се питам...как...

Исках само той да разбере какво ми е било...и какво е той за мен...а като бяхме сами му казах...и след всичко това тази постъпка и без никакво огризение от негова страна.Имам чувството че вече не съм човек...само купчина болка...а дори и съзли вече след година не ми текат....