В сайта са поместени всякакви разкази- тъжни, весели, просто споделени житейски истории. Към всеки един от тях са написани коментари- някои са практични и полезни, други просто "излята" в писмен вид злоба. Защо?

Трябва ли непрестанно ние,хората, да показваме недоверието, неприязънта, омразата дори към почти всяко нещо, което ни заобикаля?

Към всяка от историите, които прочетох- имаше  "драснато" нещо жлъчно и коварно. Нещо, което не помага на човека в беда, а напротив, което наранява и оставя още по-дълбока рана в сърцето...

Всеки търси щастие, някои го откриват в мъжа до себе си, някои- в добре свършената работа, някои- в усмивката на дечицата си...

Не искам да прозвучи като сълзлив и отчаян призив, но ако всеки от нас бъде поне малко по-позитивен, може би светът няма да изглежда толкова безнадеждно сив...

Сложете си най-хубавите и чаровни усмивки. Те винаги помагат!