Всеки чете за сърцераздирателни истории за любов, омраза, изневяра. . .  да, и всеки си ги има. Но нека сега поговорим за нещо наистина, което трябва да се ВИДИ. Жалко,че в моята мила родина все по-често всеки си затваря очите,  когато му е удобно и когато не. . .

Става въпрос за образование. Надявам се аудиторията да е достатъчно наситена със зрели хора и най-вече с родители!

Аз съм на 1. .  години. Но няма да говорим за мен, аз съм си добре с всичките кусури на ежедневието. Ще ви разкажа един разказ за реалността.

Малко провинциално село. Тук по мои лично изчисления вече живеят по-малко от 2 500 души, от които повече от половината възрастни хора. Разбира се има и млади хора. Няма да говоря за немотията,  за арогантността и за всичко присъщо на хората,  а за Образованието. От исторически сведения знам, че просветното дело тук е на ниво още от българския ренесанс,  ако мога така да се изразя. И тук, въпреки немотията моите баби и дядовци са отделяли от вечерята си,  за да строят първото училище,  а след него и още три. Всеки ходел с желание на училище, с желание да стане Човек!

До тук свършва красивото,  милото,  родното. Сега започвам с истинските неща. Аз учих в това училище достатъчно дълго, за да знам какви са учителите, какви са учениците.

 Има /Имаше страхотни учители като учителката ми по история, която знаеше не само историята като предмет, ами и историята на селото. Една от тези учителки ми е доста приближена. Тя ми е майка. Тя би се възпротивила, че пиша това сега, но аз искам да чуя различни мнения.

Става въпрос за директора на това училище. Аз бях съвсем малка,  когато тази особа дойде като начален учител в моето училище. Преподава ми в 4-ти клас. После по някаква неизвестна за мен причина сред всички добри учители избраха нея за директор. От тогава настъпи хаос в обстановката. Тя се наложи за сливане на паралелки, които били под бройката, но всъщност не беше така. Аз го знам,  учителите го знаеха, по-високите инстанции като РИО - София и МОН също мисля,  че имаха представа. Уви никой нищо не направи.

Само една подписка на учителите, които тогава се опитаха да попречат за разкриването на гимназиален курс. Уви и тогава нищо не стана. Последните абитуриенти бяха от набор 1984 т. е.  2003г завършиха. От тогава училището след дълги години водено като СОУ,  стана ОУ. Ще си кажете какво от това?Това постоянно се случва при обезлюдяване на малките населени места. Да, ама НЕ!Хора има, деца има, аз ЩЯХ ДА УЧА ТАМ, АКО ИМАШЕ ГИМНАЗИАЛЕН КУРС!Само дето няма.

Това беше краткия увод,  сега по същество. Този директор съсипа училището. Не само това неправомерно съкрати тези, които както казах направиха подписка срещу него.

На първите редове беше и майка ми. Нека ви кажа малко за нея - за момента с 34-5 почти годишен стаж като учител, с образование магистър от СУ и може би изучила поне 1000 ученика на български език и литература. Работила в детска градина първо, после в начален курс, прогимназиален и гимназиален(докато го имало, разбира се).  

Не само,  защото ми е майка съм длъжна да го кажа - беше неправомерно съкратена!На нейния пост беше оставен човек с образование по-ниско от нейното, именно степен бакалавър, но нали този не е участвал във въпросната подписка.

Освен нея неправомерно бяха съкратени заместник директорката, и още 2-ма учители, като всичките се обърнаха към адвокати. Дела бяха водени и се водят и в момента, като повечето се печелят и забележете - в София! Не по-близка инстанция до нашата !

Да продължа със съкращенията. След дело, майка ми беше възстановена на поста си. В един и същи ден тя получи известие за назначаване на предишния пост и за (моля аплодисменти тук ) СЪКРАЩЕНИЕ -отново. В един и същи ден. . . Не знам как стана това, как е позволено след спечелено дело, и то не само това на моята майка, а и други дела. Сигурна съм, че с името на този директор са запознати доста съдилища в Софийска област.

Ето в общи линии това е моята история- никой не направи нищо след спечелените дела,  подписки на родители, учители. . .  Всичко се оказа безсмислено.

И сега понеже аз уча в друго училище и наблюдавам следното нещо- деца на по 7-8 годинки та до 18, пътуват всеки ден,  за да не учат в гореспоменатото училище и обстановка. Там учат вече от това, което видях 50% роми и 50% българчета. Разделение м/у децата не бива да има,  но има. Дисциплината е под всякакво ниво, знам го още от преди. Аз също,  ако имах малко дете не бих до пуснала да учи там. Нищо, че там прекарах най-хубавите си години. Болно ми е само като се сетя, че преди имаше по 500 ученика,  а сега са сигурно под 200.

Ето как един човек, взел властта,дори като провинциален директор съсипа нещо хубаво. И най-отвратителното е, че се мисли за миропомазан като има връзки. А аз и майка ми и такива като нас само с връзки на обувките ще страдаме от безредието е милата ни родина.

Драги читатели, мислех да се обърна към медиите,  но всеки ще скочи срещу мен с въпроса - ти не си потърпевша, трябва друг да говори?!Да, ама всеки мълчи или говорил и не е чут. А исках просто да чуя мнението на големи,  зрели хора, на родители - честно ли е един човек с образование- съмнително да е директор?

Честно ли е този човек да се смята за Цезар и да живее с мисълта, че е недосегаем? Честно ли е образованието да запада?Честно ли е кажете?

А съм Българче, обичам до дванайсети клас да сричам. . .