Преди 11г. срещнах разведен мъж- нито това, че беше с 19г. по-възрастен от мен, нито родителите ми успяха да ни разделят.

Заживяхме заедно в неговото жилище, роди ни се дъщеря, всичко в началото беше долу горе нормално.

Междувременно аз завърших висшето си образование, започнах работа на добра позиция в просперираща фирма, съответно с добра заплата.

Неговите изисквания към мен обаче от ден на ден се увеличаваха, не бях достатъчно добра в нищо- като майка, домакиня, а в леглото все по-рядко се срещахме..

Живеем отчуждени поне от 2-3 г., а аз утре навършвам 31.

Срещнах човек, с който искам да опитам да продължа живота си. Да , ама не- не може, не можело да се разделим заради доброто на детето, какво ще кажат хората, какво ще прави той, след като е свикнал с нас и т.н.

Абсолютно сигурна съм, че си искам свободата- дали ще бъда за в бъдеще с любимия човек ще покаже времето.

Аз искам само да съм свободна- да избирам как да живея, с кого и къде.

Заслужава ли си човек да се примири с обстоятелствата, заради мнението на хората!