Здравейте!

Реших и аз да споделя проблема си, че вече сериозно започвам да се притеснявам. На 30 съм и имам сериозна връзка от 5 години.

Той е МЪЖЪТ за мен, това определено съм го разбрала за всичкото това време. Чувствата са взаимни... е, родителите не ни приемат поради т. нар. "религиозни различия", но това сме го превъзмогнали.

Проблемът ми е, че му се налага да отсъства за по две-три седмици, а тези раздели мен ме побъркват. Не го ревнувам, не това ме притеснява. Когато не е с мен ме обхваща паника дали е добре, изпитвам ужас да не му се случи нещо и направо се вцепенявам. Предполагам, че всичко това е внушение, но не мога да си обясня на какво се дължи. Опитвам да си правя нещо като автогенен тренинг, но рядко се получава.

Непрекъснато съм напрегната и изнервена и умирам от страх за него.

Моля, ако сте имали подобни преживявания споделете как сте намерили изход. Благодаря.