Здравейте приятели! Пише ви една притеснена майка...Не знам как да помогна на 20 годишната си дъщеря и наистина ще съм благодарна да чуя някой ваш съвет.

Със съпругът ми имаме една дъщеря, на която цял живот сме давали цялата си обич.От малка е добро, послушно и ученолюбиво дете. Цял живот ходи по уроци, учи, но въпреки това ние никога не сме я спирали да има приятели, гаджета.

За съжаление тя е доста стеснителна и от 2 години е станала доста самотна, без много приятели, без гадже... Поради всичко това се привърза още повече към нас с баща и.

Ние тримата имаме много специална връзка помежду си. И тук вече идва проблемът НИ. Казвам нашият, защото засяга и трима ни.

Тя спечели стипендия за учене в чужбина( за 1 семестър). Тя сама реши да се пробва. Май не мислеше, че ще стане, но сега когато трябва да е щастлива, тя само плаче и казва колко ще й липсваме и че не знае дали ще се справи.

В началото и казвах:"Добре, като не искаш не ходи", а тя казваше"Не ми говори така, ти трябва да ме подкрепяш", а сега когато и кажа"Трябва да отидеш", тя ми казва"Сега искам от теб да чуя, моля те , кажи ми го".

В момента е готова да се откаже.А аз не знам какво да й кажа, защото и в двата случая може да сгреша.

Вече почвам да си мисля, а ако наистина няма да е способна да се справи с носталгията. Не че нямам доверие на детето си, но нали знаете, никоя майка не иска най-любимото и същество да страда...А тя сега се измъчва наистина много.

Моля ви!Ако има хора с подобни проблеми или просто можете да ме посъветвате нещо, помогнете ми!Моля!

С уважение!