Скоро ще станат повече от две години,откакто съм с приятеля си. Той получаваше всичко от мен преди време,в началото на връзката ни. Това продължи докато не започнах за го хващам "в крачка". Късахме и се събирахме. Той идваше, плачеше и аз пак го приемах. Момичето, с което последно ми изневери е лъгал повече от една година. Тя все още не знае за мен.
А сега същината на темата. Бях момиче с принципи,той ги смачка. При една от разделите ни започнах сексуална връзка с друг.

Исках да стана кучка,за да не ме боли. И в момента работя по въпроса. Сега,след като доскоро беше и с другата,прави всичко за мен,но е късно. Не мога да го оставя,но вече нямам задръжки и принципи и отново съм с двама.

Преди две години бях на мнение,че всичко може да се случи(визирам причините за изневяра-влюбване,разнообразие,гняв и т.н.),но елементарното уважение към другия и себе си изисква да имаш смелостта да си признаеш. Вече не мисля така. Приятелят ми е долен страхливец,а аз съм мазохистка,знам. Но вече не-за съжаление го обичам,както никого преди него,но вече не ме боли. Вече съм като него. Вече в съзнанието ми съществувам и аз,не само той.

Разбирах го и го изслушвах всеки път,когато беше "объркан"(т.е. когато беше с други), прощавах му и се опитвах да се поставя на негово място. И за какво?! За да отиде една седмица след прочувствените си излияния да мами и лъже и другата,и мен. Болеше, но вече не плача. Бях добра, опитвах се да бъда перфектна във всичко-в кухнята,в леглото,да му бъда приятел-бях вечно разбираща и прощаваща,бях насреща за прегръдка в труден момент. И пак питам ЗАЩО?!За да ми се подиграе в лицето хиляди пъти!

Но вече знам,че сама съм си го направила-сама съм го научила,че все ще му се размине,като пусне две сълзи.

Но ме е яд за това глупаче-другото момиче. Не зная как повече от година е крил от нея,че има приятелка.

Яд ме е,защото знам че тя ще му се върже отново,ако той я потърси,като му се връзвам аз. Яд ме е,че не мога да я мразя,защото тя дори не знае за мен. Нещастникът е той,а тя-поредната излъгана.

Промених се-изневерявам му(преди за мен това бе табу),и не чувствам вина. Не, радвам се,че вече не ме боли.

Уча се да мисля за себе си и само за себе си. Уча се да бъда кучка.
Благодаря,че изчетохте всичко,наблюденията са нови и промяната е голяма,затова исках да споделя с вас.