Здравейте читатели на Розали!
Обръщам се към вас с молба за съвет. Такава каша си сътворих сама в личен план, че сега не знам какво да правя. Да, нищо ново под слънцето. Само моля за съвет.

Преди девет години се запознах със сегашния си приятел. Той се появи в тежък за мен момент - раздяла, безпаричие вкъщи, липса на контакти и тотална депресия.

И така тръгнах със сегашния си приятел не защото го обикнах, а защото се отнесе човешки с мен и ми подаде ръка в труден момент от живота ми. Но се оказа, че се разминаваме като виждания за живота, като темперамент, и доста се карахме през всичките тези години. Но ... въпреки че опитах да се разделим, пак останахме заедно.

Нямах друг избор. Вкъщи не ме чакаше нищо добро. Той все пак беше глътка свеж въздух в живота ми, независимо, че не го обичах истински, а бях привързана към него и благодарна за разбирането, което проявяваше към мен. Но, природата празно не търпи.

На работа срещнах женен колега - преди пет години. Лека полека станахме любовници и бяхме такива в продължение на две години.

От две години вече не сме по моя инициатива, тъй като осъзнах, че това съсипва живота ми още повече. Оказа се, че сега и не се решавам да имам дете от приятеля си. Все пак, обичам колегата си, въпреки че той не възнамерява да е с мен.

Останах с приятеля си, защото пак нямах избор. Годините ми напредват и кой ще ме вземе вече.

Почти на 37 съм. А все ме подпитват за бебе и сватба. Не знам какво да правя.
Какво си причиних сам сама? Учете се от моите грешки, мили читатели. Желая ви щастие и късмет!