Не съм вярвала,че ще реша да напиша и своята история.

Току що завършила гимназия го срещнах. Той малко по-голям от мен,много красив и
завладяващ. Не можах да устоя на чара му и се влюбих безумно в него. Имахме кратка
/нямаше и година /връзка,но изпълнена с много любов .После незнайно защо и за
двамата нещата приключиха. Срина ми се целият свят. Не съм вярвала ,че от любовта
толкова може да боли. Живота ми загуби смисъл. Живеех за да го срещна случайно някъде.

Живеем в малък град и срещите бяха чести,за моя най-голяма радост. Не успях да го
забравя,въпреки ,че опитах. Той си остана най-красивото нещо в живота ми.Много често
с болка и тъга се сещам за него и сякаш все още усещам целувките му и чувам гласа
му,който постоянно ми повтаряше,че ме обича.

Вече имам семейство и дете. Разбира се обичам съпруга ми .Но има една тъга,която ми
се иска да я няма и да нямам усещането,че съм загубила нещо толкова скъпо.

Не съм го виждала от години, и се надявам да не го срещна/колкото и да ми се
иска/,защото всеки път сърцето ми бие учестено и не съм сигурна ,че няма да поискам
да съм с него отново. Защото любовта ми така и не отмина ,а и втори път никой не ме е
завладявал така. Когато бяхме заедно се задушавах от любов,така бе и при него и всеки
път ,когато сме се срещали след това /макар да не си говорим/виждах,че още ме обича.

А казват ,че времето лекува и очи ,които не се виждат се забравят.