Здравейте на всички читатели ето и моята история...може би за някои ще е поредната банална история, други пък може би ще открият части от собствения си живот..за голямата любов,за болката от раздялата и предателството,за трудното решение дали да простиш или не и вечния въпрос..ще мога ли да го имам отново?!

Но..да премина към същественото и самата история. С него се събрахме преди малко повече от 3 години.Запознаха ни общи приятели,една вечер в дискотеката и след няколко дни вече бяхме заедно.

Не, не беше любов от пръв поглед..в никакъв случай. Аз бях приключила дълга връзка и имах нужда да забравя,а той..той искаше авантюра..просто поредната бройка в леглото му.Но уви..животът или Съдбата реши че няма да е така.Събрахме се на 12.06.2005 и след няма и месец и двамата вече бяхме лудо влюбени един в друг. Но тогава започнаха и дразгите..той беше адски ревнив,а най-големият трън в очите му беше бившият ми..само споменаването на името му от някого го изкарваше извън релси..откъсна ме от почти всичките ми приятели и аз му го позволих,макар че беше грешка.

И така времето си минаваше..караници,сдобрявания но любовта продължаваше да е жива.Докато 2007 година аз заговорих за заминаване в чужбина.Причината не беше тази която ви хрумва веднага,не,парите нямаха нищо общо.Пропуснах да спомена че имам здравословен проблем..на хемодиализа съм от почти 10 години.И сега имах възможност да замина в чужбина където отново ще трябваше да чакам както си е реда, за да ми бъде направена бъбречна трансплантация.

Брат ми вече беше навън,беше проверила въпроса и всичко можеше да стане,но ..беше въпрос на време. Между другото той винаги ме е подкрепял в това,никога не ме е гледал като болна,за него бях съвсем нормална жена. И разбира се сега отново ме подкрепи,каза че най-важното е да се оправя без значение дали ще ме чака или не.

Наближи момента в който трябваше да замина..знаех че това е края..все пак той беше на 21,а аз не знаех колко време ще трябва да съм далеч от България и от него.

Месец след като заминах той дойде(майка му също е в Испания)видяхме се и всичко си беше постарому.За нова година дойде отново..но тогава усетих разликата..той вече не беше моето момче,казваше че нищо не се е променило,че няма друга..но тези неща се усещат.

Тръгна си..започнахме да спорим много по телефона,да се караме и аз почнах да мисля че вече е дошъл момента да сложим край на лъжата че сме заедно.И се случи..взаимно го решихме на 12.02.08..точно 2 години и 8 месеца и всичко приключи.Плаках като малко дете..знаех че това ще се случи още в момента в който заминах,но ме болеше.И то много..част от мен беше останала в България,беше останала при него.

След 2 дни реших че искам да му кажа че го разбирам,че не му се сърдя и тогава разбрах че има друга..е това вече ме съсипа тотално.Точно на 14 февруари..деня на влюбените...аз исках да изчезна,не виждах смисъл в нищо ,а той..същата тази вечер щеше да е с нея..да я прегръща,целува.

Болеше много,но не само от раздялата,чувствах се предадена,излъгана..били заедно от около месец..защо не ми каза че вече не иска да е с мен когато беше при мен,защо ме излъга, а когато го попитах..гледаше ме в очите и казваше че ме обича а не е било така.

Яда и разочарованието си казаха думата,казах си че не заслужава сълзите ми, че не ме е обичал достатъчно явно и..се хванах от яд с друго момче.Той беше наистина принца от приказките..мил,нежен и ме обикна с цялото си сърце.Но явно моето сърце беше обичало достатъчно и сега се страхуваше да не бъде наранено отново..така и не се влюбих.

Бившия разбра и ме обвини..оказах се аз предателката,тази която не е изчакала и веднага се е хванала с друг.И така месеци почти не си говорихме..Наближи август той щеше да идва отново при майка си(с брат ми много се уважаваха) и брат ми реши да го покани на гости.В началото се дърпаше,заради мен но в крайна сметка склони и дойде.Гледахме се странно..бяха погледи в които имаше онази нежност от преди но и леко плаховито все едно се питахме \"обичаш ли ме още?\".И разбира се се случи..правихме секс и то не веднъж.След 2 седмици се прибирахме в България и двамата.И там бяхме отново заедно,даже почти не сме се и разделяли за 20-те дни които си бях в там.

Пропуснах да кажа, че аз все още бях с приятеля си в Испания ,а и той също си имаше приятелка,не онази същата.Дойде деня в който трябваше да си тръгна,беше трудно и за двамата. Каза ми че май по-добре е било да не съм си идвала..сега наново трябва да свиква че не съм част от живота му.В автобуса за София се скъсах от рев..а не бях плакала от деня в който решихме д се разделим..просто не можех..станах някак по студена,нищо и никой не ме трогваше..но той успя.И сега отново съм тук,в Испания,минаха 2 месеца откакто се върнах,а не е минал и ден в който да не мисля за него.И ден в който да не си задам въпроса \"Обичам ли го още?\".

Поддържаме връзка в скайп ,казва ми че му липсвам,че иска да съм там..а всяка моя мисъл свързана с бъдещето е свързана и с него.Въпреки всичко мисля че той е голямата ми любов,онази която идва само веднъж и не се забравя никога.Все още не зная колко ще остана тук..знам че си заслужава,не съжалявам и за миг..

Избрах собствения си живот и ако трябва да се върна назад и да избера отново,пак това ще избера..той така или иначе ме предаде в известна степен..Някои казват за истинската любов няма граници и ако ме е обичал истински..щеше да ме чака..както и да е ,не го обвинявам.

Може би и аз бих постъпила така на негово място,просто го обичам адски много и ми се ще отново да сме заедно един ден.

Благодаря на всички които имаха търпението да прочетат историята ми и ще съм благодарна ако изкажете мнението си.