Отмина вече времето на мъжете в доспехи. Тези, които се прекланяха пред женското в жената и бяха готови да защитят честта и. На изчезване са вече и мъжете, които заживяваха сами още от 18г  възраст и на двадесет вече бяха готови да поемат отговорността да бъдат родители и глава на семейство. Говоря за мъжете от поколението на 50-те и 60-те  години на миналия век.

Днес ситуацията е друга и все по-често се срещат мъже на 28-30 години, дори на 35г., които все още живеят с родителите си. Дори да имат финансова независимост, те не отлитат от гнездото. Дали прехода в годините на пазарна икономика не ги направи по-страхливи или причината е в самите родители?! В България не случайно има поговорка „хората отглеждат прасе за Коледа, агне за Гергьовден и детенце за стари години“. Дали причината да се създаде едно такова плахо мъжко поколение не е в егоизма на българската майка, за да остане детето винаги до нея.

Орязвайки крилцата на подрастващия младеж, той да не добие увереност в себе си и достатъчно висока самооценка, че да реши да си тръгне и сам да се справя с живота си. Все по-често срещам мъже, които се страхуват от обвързване, от провал в  работата, от поемането на отговорност, от взимането на решение и от това да бъдат отхвърлени. Тези страхове до такава степен ги блокират и ги правят фригидни, че те така и нищо не правят, за да променят нещо в живота си. Много лесно е да кажа“Аз това не го мога“ и да остана в положението на заучената безпомощност като стимулирам всички около мен да ме обгрижват. Наблюдавам, обаче една друга закономерност - желание за власт и статус у мъжете без да направят нищо , за да си я вземат. Сякаш това, че е мъж е достатъчно, за да му се полага по презумпция.

Цялата тази противоречивост във възможности и желания носи негативни последствия за човека. Скоро мой близък, който  заживя самостоятелно започна да получава панически атаки. Състояние на силна тревожност и страх придружени със субективно усещане за сърцебиене, задух и изтръпване на крайниците. Наистина мъчително преживяване, но защо се случи точно в този етап от живота му?

Защото мъжът не може да намери ресурс да се справи с новата ситуация, с това да плаща сам сметки, да се грижи сам за себе си, при условие, че досега майка му се е грижила за него и не се е налагало да взима всички решения сам, както и да понесе последствията и да поеме отговорността за тях. Комплекс от фактори, които водят до стрес и отключване на паническата атака като заболяване. В основата на това заболяване е зовът на страдащия за помощ. Тази болест буквално казва „стой до мен“, тъй като в по- тежките фази хората не могат да излизат сами и се нуждаят от придружител.

В една такава семейна ситуация не знам друг вариант освен жената да поеме водещата роля или да последва раздяла ( освен, ако не се потърси професионална психотерапевтична помощ). Какъв ще е следващият избор на мъж, обаче? Моят опит от двугодишно търсене на партньор показва все същата ситуация с различни вариации, но резултатът бе все един и същ – искам или не поемам водещата роля. Не съм еманципирана и дълбоко в себе си все още се надявам да срещна мъж, на който мога да разчитам и с който да се почувствам наистина жена, защото съм се родила жена и се нуждая да проявявам слабост и да разчитам на подкрепата на мъжа.