Здравейте, радвам се, че мога да разкажа моята история във Вашият сайт, и да получа добри съвети.

Ето и моята история:

Аз съм от малък провинциален град, когато бях съвсвм малка, моята по-голяма сестра се разболя от неизлечима болест, за която тогава докторите нямаха адекватно лечение и информация, това страшно много се отрази на семейството ни, родителите ми много тежко го приеха, започна се  борба за лечение и така много години, през които неусетно аз останах на заден план и стана така, че аз се грижех и продължавам да се грижа за сестра си.

Докато бяхме деца майка ми започна да си изкарва всичко на мен, беше прекалено изнервена, имаше даже моменти, в които казваше тежки думи, които са ме карали да се чувствам виновна, че аз съм здрава, непрекъснато ми се натякваше,  че трябва да съм до сестричката ми (която обичам с цялата си душа, с нея сме свързани много силно)и че трябва да съм и опора и така без да се усетя, аз започнах да живея нейният живот с нейният режим за лекарства и хранене, с нейните чувства и мисли, когато тя страдаше и аз страдах, когато се радваше и аз се радвах.

Дойде моментът, в който тя си намери приятел аз осъзнах, че съм останала сама, без приятели без своят живот. Имаше периоди, в които, нея не я интересуваше нищо за нищо не полагаше грижи и започна да мисли само за себе си, каквото поискаше трябваше на минутата да й се даде или да се направи. Опитах се да поговоря с нея и с родителите ми за това, но те я оправдавах, защото била болна, и че трябва да се съобразяваме с  това. Не искам да прозвучи егоистично, но всеки един има право на собствен живот, а аз от малка го нямах това право, дори и в момента, живеем заедно и аз продължавам да съм неотлъчно до нея, и не смея да я оставя, защото преди време получи тежка криза, при която беше около 2 часа в безсъзнание, само като си помисля, че ако в този момент не бях там какво можеше да стане направо настръхвам, а при нея във всеки един момент може отново да се случи.

За това се обръщам към хората, които посещават този сайт да ми дадат някакъв съвет какво да предприема, да се опитам да живея живота си или да остана и да съм подкрепа на сестра си. А с нея сме едно цяло, толкова сме близки и се допълваме много добре, дори наши познати се шегуват, че дори си четем мислите и не е необходимо да си говорим за да се разбираме.

Поисках съвет от майка си, но нейният отговор беше:  "Да ти си живей живота, а пък на нея кой ще й помага!", Имали сме не един път спорове и скандали по този повод, казвала съм и, че аз не съм виновна за състоянието й, и че не съм й аз майка за да поемам такъв тежък ангажимент, но тя само едно си знае и това е, баща ми се съгласява с нея и аз пак оставам на начална позиция, а е така от 18-19 години, а аз съм едва на 26.

Не знам какво да правя, затова моля Ви да ми помогнете.