Здравейте! Преди около 3 години бях съвсем отчаяна и писах в този сайт, с цел някой да ми даде съвет или утеха. Получих отзиви,който по-късно преосмислих и разбрах.

Нека да започна отначало,внасяйки малко разнообразие...

Това писмо е призив към всеки един отчаян, наранен, гневен персон. Години наред задавах въпроса - Какъв е смисълът на живота?

Получих само един задоволителен отговор,който все още си спомням- "Едва ли някой би
могъл да даде еднозначен отговор". Да,така е. Индивидуален е. Но след време аз отговорих на него, довърших нещо, което сега приемам като сентенция - Хиляди пъти си задавах въпроса какво искам от живота,отговора не разбрах, хиляди пъти, докато не те срещнах и друго нещо не пожелах. Всъщност всяко нещо се поражда и развива чрез стимул, а най-висшият такъв може да бъде и винаги ще е любовта.

Любовта събужда интереса, желание, което те изгаря да направиш нещо, да спечелиш някого. Може би ще ви се стори глупаво-банални шаблони, но всъщност си заслужава всеки един от вас, драги читатели да се опита поне за миг да погледне, по начина, по който се опитвам аз. Един е достатъчен да си вдъхне кураж и надежда.. Да продължи напред, въпреки разочарованието с пореден номер "n".

Затова, ако все още има такива, който са в безизходица, на прага на самоубийство или
депресия.. то вярвайте, че всяко нещо има смисъл... Всяка дума, дейност..но често го
проумяваме малко по-късно, което деамбицира и те прави апатичен.

Както любимият Оскар Уайлд казва:"трагедията на живота е не, че свършва толкова скоро, а че чакаме толкова дълго, за да започнем да го живеем".

Пожелавам на всички потребители и тези,които си направиха труда да прочетат тази
история здраве,щастие,радост и късмет в живота. Дано съм успяла да повлияя на някого от вас.

Благодаря !

(ако някой се интересува от началната история,с която започнах, озаглавена е: Какъв е смисълът на живота? )