Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Споделено
Искам света да види кокалите ми
От: Skinny bitch, 21.11.2008
Когато издържиш доста време без храна и си жива започваш да се присмиваш на всички, които си мислят, че трябва да ядат, за да живеят. А аз знам, че това не е така.
Храната е едно от най-примитивните удоволствия, калориите няма да ме направят щастлива. Да се откажеш от храната не е истинско лишение, но да се откажеш от това да си слаба е. Казват, че мога да умра ако съм прекалено слаба, но мога да умра и ако съм дебела.
Разликата е, че да умреш слаба е предизвикателство, а аз не съм тази, която се отказва от предизвикателство. Аз ям нормално, колкото ми трябва, за да оцелея.
Какво да направя, че живеем в общество, в което лакомията е нормата и всички постоянно се тъпчат?
Казват, че са загрижени за мен, но само искат да ме тъпчат, да ме контролират с това, което наричат любов. Не искам любов, искам да съм слаба, без отвратителни сланини, само кокали. Това съм аз, всичко друго е излишно, натрупване, отпадък.
Не го искам. Кокалите определят какви сме, искам да ги покажа. Това е моя избор не искам да съм "нормална" и дебела като всички останали, а уникална, ексцентрична и шокираща.
Колкото и да е подходяща за мен анорексията искам да стана манекенка на Освиенциум, мразя храната, почти не ям, още от дете бях мн злояда (преди да почна с диетите), полагам толкава усилия да отслабна, мисля за диети, хапчета за отслабване, калории и др. 24/7, не искам да имам деца (като стана болезнено слаба нама да мога да забременея), анорексичките заключват чувствата и емоциите си, а аз по принцип изобщо съм лишена от чувства: не се влюбвам, не обичам да се обвързвам, не страдам ако някой не ме харесва, не обичам някой да ми дава тон в живота под предтекст, че ме обича и е загрижен за мен, мисля мн прагматично и цинично, безскрупулна съм, откровено гадна кучка.
Но не съм типичната анорексичка. Не съм целенасочена и затворена в себе си. Имам много приятели, обожатели, флиртове, обожавам да ходя по барове и заведения. Екстровертен тип съм и няма от какво да съм наранена и отчаяна. По-скоро про анорексия + про дрънкорексия.
Анорексията оказва ли влияние в/у личността? Не мога да си представя живота си без вманиачаването във кг и външността ми. Понякога се чудя дали щях да съм различна и животът ми да е различен, ако не бях анорексичка. Ако е така този избор е един от най-правилните в живота ми.
Храната е едно от най-примитивните удоволствия, калориите няма да ме направят щастлива. Да се откажеш от храната не е истинско лишение, но да се откажеш от това да си слаба е. Казват, че мога да умра ако съм прекалено слаба, но мога да умра и ако съм дебела.
Разликата е, че да умреш слаба е предизвикателство, а аз не съм тази, която се отказва от предизвикателство. Аз ям нормално, колкото ми трябва, за да оцелея.
Какво да направя, че живеем в общество, в което лакомията е нормата и всички постоянно се тъпчат?
Казват, че са загрижени за мен, но само искат да ме тъпчат, да ме контролират с това, което наричат любов. Не искам любов, искам да съм слаба, без отвратителни сланини, само кокали. Това съм аз, всичко друго е излишно, натрупване, отпадък.
Не го искам. Кокалите определят какви сме, искам да ги покажа. Това е моя избор не искам да съм "нормална" и дебела като всички останали, а уникална, ексцентрична и шокираща.
Колкото и да е подходяща за мен анорексията искам да стана манекенка на Освиенциум, мразя храната, почти не ям, още от дете бях мн злояда (преди да почна с диетите), полагам толкава усилия да отслабна, мисля за диети, хапчета за отслабване, калории и др. 24/7, не искам да имам деца (като стана болезнено слаба нама да мога да забременея), анорексичките заключват чувствата и емоциите си, а аз по принцип изобщо съм лишена от чувства: не се влюбвам, не обичам да се обвързвам, не страдам ако някой не ме харесва, не обичам някой да ми дава тон в живота под предтекст, че ме обича и е загрижен за мен, мисля мн прагматично и цинично, безскрупулна съм, откровено гадна кучка.
Но не съм типичната анорексичка. Не съм целенасочена и затворена в себе си. Имам много приятели, обожатели, флиртове, обожавам да ходя по барове и заведения. Екстровертен тип съм и няма от какво да съм наранена и отчаяна. По-скоро про анорексия + про дрънкорексия.
Анорексията оказва ли влияние в/у личността? Не мога да си представя живота си без вманиачаването във кг и външността ми. Понякога се чудя дали щях да съм различна и животът ми да е различен, ако не бях анорексичка. Ако е така този избор е един от най-правилните в живота ми.
