Чета редовно историите, които са публикувани тук и ето че дойде деня, в който и аз най-накрая се реших да разкажа и своята.

Преди няколко години излезе този филм"50 първи срещи". Моята история е горе-долу подобна на филма, разликата е там, че аз се виждам с различни хора и какво се получава- нещата си остават на етап първа среща и не знам защо се получава така. Това нещо вече почва ужасно да ми тежи.

С последния ми приятел се разделих миналата година. Той вече е с друга, това без значение, а аз се запознавам мъже, излизам с тях, но нещата спират дотам. Не че ни ми допадат визуално, явно аз не им харесвам. А с него(бившия)нещата станаха от раз. Много го обичах, правеше ме много щастлива, но един "слънчев" ден той пожела да се разделим.....изплаках си сълзите.

А може би с него много вдигнах летвата, и сега всеки сравнявам с него-ужасно е това. Вече съм на 26, искам сериозна връзка, а нищо не се получава. От всякъде чувам - айде време ти е, не се ли запозна с този, с онзи, а мен тези неща още повече ме депресират.

Вече и в тия сайтове за запознанства ми писна да се ровя, защото повечето с които съм се запознавала са оттам и нищо не излиза. А може би не търся както и където трябва.........Вече започвам да се отказвам да търся,но пък който търсел намирал.

Бях чула един израз по телевизията, не си спомням кой го каза, но в един момент бил в състоянието "да искаш да обичаш някого, а да няма кого".

Това е моята история, благодаря на всеки който отдели време да я прочете и на този който ще ме посъветва нещо.

Бъдете здрави и се обичайте,другото се купува.