Здравейте. Не е много интересна тази история,но имам нужда да я споделя.

На 32 сам и имам прекрасен син. Роден и гледам с много любов.Омъжих се преди 7 години, но със съпруга ми нямахме възможност да имаме свое дете.

Направихме доста изследвания и се оказа, че имаме малак шанс.Все пак си струваше да се пробва .След доста чакане, аз вече изгубих надежда, че ще имам така чаканото дете. Започнах нова работа и отдадох усилията си в друга посока.

Случайно се запознах с Него. Не беше любов от пръв поглед. Допадна ми. Започнахме да се виждаме. Влюбих се неусетно.Той ми върна забравената романтика, усмивката и усещането, че съм желана.

Забременях по собствено желание и това беше най-хубавия период от живота ми. Родих живо и здраво момченце. Кръстих го с Неговата първа буква.

Съпругът ми полудя от радост в момента, в който разбра, че ще имаме бебе. Обича детето и му се радва безкрайно. А моето сърце е при биологичния баща.

Той също ме обича, но има съпруга и 2 деца.Така се оказахме разделени от семействата си. Тормозя се, искам да сме заедно, но сърце не ми дава да разбия живота на толкова много хора.

Нашите семейства са щастливи само привидно, а живота ни стана една голяма лъжа. Крадем от времето по-малко да сме заедно и това са най-щастливите ни моменти.

Но докога ТАКА?! Имам чувството че накрая всичко ще излезе на яве.Нищо не остава скрито за цял живот.И какво ще правим тогава.

Обичам го БЕЗУМНО, а съпруга ми е прекрасен човек,които не заслужава да бъде наранен.И АЗ не знам.Какво да правя?! Не мислех че ще е толкова сложно.

Да много хора биха казали "Остави го и си гледай семейството" но само Той кара сърцето ми да спира всеки път когато го видя, а в прегръдките му забравям за всички грижи и проблеми.

Времето спира да върви,когато сме заедно.Това ме довежда до лудост,КАК да оправя бъркотията, която сама създадох. Навярно има много подобни истории и тази е поредната която получавате, но Аз исках да я споделя.