Здравейте, аз съм на 21 години - може би звучи малко смешно, но се чувствам ужасно стара и преуморена от живота. Понякога ми се струва че съм с 10 или 20 години по - възрастна. Преди една година не беше така - постоянно излизах навън, ходех по разни партита, дискотеки и тн.

Напоследък даже и на кафе с приятелка не ми се излиза. Всичко правя толкова машинално, не мога да намеря смисъл в живота си; нито една причина, която да ме накара да се усмихвам, да съм весела , да ме мотивира.

Живота ми е толкова смотан, сигурна съм че повечето момичета биха се застреляли ако бяха на мое място.

Бивш модел съм, преди доста се гласях, подбирах си дрехите, гримирах се ( сега вече не е така, въобще не ми дреме как изглеждам ). Смея да твърдя че съм била красива, доста мъже са ме сваляли.

Както и да е приятел в момента си нямам и досега никога не съм имала, което е само по моя вина. Трудно някой ми прави впечатление и досега не съм срещала някого,с когото да искам да имам по - дълготрайни отношения.

Спя с мъжете само за по един път, понякога срещам някого, към когото изпитвам тръпка, но в момента в който си легна с него или ако той отговори на симпатиите ми - ми става безразличен и досаден. Имало е едно две изключения, когато много съм си падала по даден човек, но той разбира се, както винаги става, не е имал желание да бъде с мен.

Както и да е, не съм от най - романтичните натури.
Никога не съм имала кой знае какви финансови възможности, но сега е по - зле от всякога.

Работя на място, където заплащането е малко, дори и с колегите си не се разбирам добре, не мога да се впиша в обстановката там. Не мога да напусна, защото все още уча и трябва да си плащам семестриалната такса и тн, разходи са си, родителите ми не могат да ги поемат.

Преди да започна тук съм сменила поне 3-4 работи, където съм работила за по един - два месеца и винаги нещо ставаше, нещо не беше наред - я нагли шефове, които искат единствено да си легнат с теб, я завистливи колежки или заплатата е мизерна и отношението на работодателите към персонала е отвратително и некоректно.

Много е трудно човек с незавършено, все още образование и без кой знае какви връзки да си намери сносна работа.Направо съм отчаяна, не искам да изживявам пак момента да напусна и да нямам работа и нито лев в джоба си, защото и това се е случвало.

Не отивам с желание на работа, направо ми се плаче понякога и самата мисъл че трябва да отида ме кара да искам да избягам някъде и да се скрия от всичко и всички.

Не ми се почва нова работа, не съм млада вече, не ми се занимава да се опознавам тепърва с колеги, да съм нова някъде. Парите едвам ми стигат в момента, направо не знам как се оправям, имам толкова да връщам толкова заеми, а проклетите банки не отпускат и кредити вече.

Хората с които общувам са над 20 годишни, по на 26-30 години, някои са женени. Чувствам се ужасно, знам че ми е дошло времето да създам семейство, а дори гадже не съм си имала. Осъзнавам че лека - полека остарявам и си пропилявам младостта.

Не съм сигурна че ще срещна мъж, който би се обвързал с мен, аз съм ужасен характер, а и отгоре на всичкото съм доста срамежлива и притеснителна.
Просто всичко ми е толкова досадно и противно, не ми се живее, нищо не ми се прави, чувствам се адски празна.

Гледам си ученето, чакам да завърша, но не съм сигурна дали това би подобрило нещо,това не ми носи особени надежди за бъдещето :-D

Не знам, може би някои ще кажат че съм лигла, че мрънкам за глупости, но да ви кажа честно - наистина се чувствам малко по - добре когато съм споделила това.