Здравейте всички!
Може би нямаше да ви занимавам с моите проблеми, но прочетох предишните истории и ми се иска и аз да споделя проблема си.
Днеска имам годишнина от сватбата си - точно една година, откакто се омъжих.
Една пропиляна година.
Когато се запознах с бъдещия си мъж, той беше самата мечта - нежен, внимателен, грижовен... като изваден от роман на "Арлекин" (въпреки че не ги харесвам):))).
Преди да се оженим, му бях оставила пари (доста голяма сума) за разноските ми за сватбата. Когато му ги поисках, той ме лъжеше, че са на срочен влог в банка, че не е ходил да ги изтегли и други подобни. Когато вече нямаше накъде, призна, че ги е изхарчил и не може да ги възстанови, въпреки всичко много го обичах, той беше моя принц и аз се омъжих за него. Много съжалявам, още от първия месец.
"Принцът" не можеше да осигури семейството си, оказа се, че всички пари, които е харчил, са от заеми, че няма работа, а когато си намери, че не му се работи и лъжи, лъжи, лъжи...
Всеки ден иска джобни от мене, липсва елементарно разбиране за нуждите ми. Не се сеща да ме прегърне, да каже нещо мило...
Когато имах имен ден, той дойде да ме вземе от работа - без цветя, без целувка, първите му думи бяха "имаш ли да ми дадеш пари за цигари"...
Майка му не ме одобрява, смята, че "на мама синчето" всичко му е наред и не вижда, че синът й на 33 години не може да се справи сам с живота, ако до него няма жена да го осигурява и "дундурка".
Правих много компромиси, но истината е, че колкото и да го обичам, не мога да понасям мъж, който иска пари от жена си, който не се сеща едно цвете да купи и една мила дума да каже.
Колко може да издържи любовта на една жена?
Любовта е като цвете, ако не я поливат, увяхва. Звучи банално, но е истина.
И след една година горчиво съжалявам.
Много се колебая дали да се разведа. Още го обичам, сигурна съм, че и той ме обича, но вече не издържам аз да съм "глава на семейството" и аз да се грижа за емоционалните му нужди. Имам нужда от мъж, а не от.....
Моля ви, дайте ми съвет...