Имах приятел близо две години, по необясними причини се разделихме. Изсипа ми се всичкото лошо дето може да съществува, 5 месеца бях в депресия, то не беше ад, то не бяха депресии, ревове, че чак и рязане на вените:(
Бях изгубила смисъла на живота си, всяка вечер пиех САМА и гледах снимки и слушах любима музика и умирах от мъка, а и връзката ни не беше спокойна, в началото аз бях"шефа", но и не бях толкова влюбена, изведнъж се отдадох само на него, беше на първо място в живота ми, след като окончателно се скарахме.
Аз пак си мислих, че ще се върне при мен, като повечето пъти,но напротив!
Най-важното е,че аз не направих нищо, озлобих се към всичко, даже и към семейството си, новогодишните празници бяха ад, скарах се с всички, но не ми пукаше, сега като се сетя се чудя как е възможно това да съм била аз, преживях го, е все още се сещам за него, но не е като преди, вече 1 месец, откакто "отрезнях", а от средата на декември се мъчех.
Най-интересен е начина по който го забравих. Поради дълбоката депресия,на мен по дискотеки не ми се ходеше, а и бях качила малко кг и това беше достатъчна причина да не се показвам навън, но един ден реших, че трябва да ги сваля тия кг, почнах и имаше бърз ефект, влязох в дрешките си и реших по тоя повод да направя купон, сама съм в нас, беше яко, зарибих се с един бивш на моя приятелка, имаше адска тръпка, много интриги около нас, напрежение, беше страхотно почнах да мисля за него и имаше тръпка, която бях позабравила, видях се с едно друго бивше гадже, което много ме обичаше преди и трудно прие 2 г ми връзка, мразеше моя "любим", защото знаеше ,че съм влюбена и никога не е вярвал, че ще се влюбя, но ето.
Та казах мy, че вече даже не го обичам(любимеца) той много се изкефи, бях си с него и ми беше много добре.
Може би трябваше да спомена,че не исках да спя с мъже, но след като спах с бившия на моята приятелка, даже по-точно голямата и любов и после като си бях с моя бивш и се почувствах много освободена, не съм влюбена,не съм в депресия,не страдам, спокойна съм, интересуват ме други мъже.
Тази моя любов няма да е забравя,той не е в Бг в момента,има си друга жена,е трябваше и аз да го преживея,все пак беше време за първа любов,аз съм на 19г! Добре че не се предадох, сложих себе си на 1 място в живота си и така ми е по-добре, яд ме е само, че не се научих да говоря с тоя човек, да говоря направо.
Благодаря,че ме изслушахте,пожелавам на всички ви да преживеете любовта, но да се опитате да я задържите,защото аз постоянно я гонех и сгреших и си платих и не ви го пожелавам.
Обичам ви!