Измина една тежка година. Загубих внезапно татко и се почувствах без почва под краката си. Изведнъж всичко изгуби смисъл и животът стана сив. Почувствах се ощетена от живота, несправедливо зарязана от любим човек. Исках само да го прегърна, но уви....

И тогава започнах да го сънувам. Идваше в съня ми, говореше ми, напътстваше ми, беше до мен. Тези сънища оказаха невероятен лечебен ефект върху мен.

Заспивах щастлива, че ще го видя и се събуждах като преродена от контакта с него през нощта. Колкото и странно да ви звучи, вярвам, че душата продължава да живее и близките ни хора са около нас- помагат ни, бдят над нас и ни пазят.

Татко бдеше винаги над мен приживе, прави го и сега от отвъдното. Знам, че е до мен и вече се чувствам много по-спокойна. Казвам му на глас, че го обичам и че ми липсва. Но сега знам, че всъщност той никога няма да ме изостави.

Научих се да приемам смъртта като част от веригата на вечния живот. Когато приключим мисията си на земята, заради която сме тук и си научим уроците се отправяме към по-добрия свят. Когато почина и кучето ми страдах ужасно.

Тогава татко ми се яви на сън, гушнал кучето и ми каза, че е при него и ще го пази. И той го обичаше много.

Сега знам, че трябва да продължа напред- имам прекрасен съпруг и дъщеря и ме очакват още много хубави моменти с тях.

Животът продължава, промяната е неизбежна, но тя се случва, за да се научим да ценим този божествен дар- животът и да бъдем добри, да обичаме хората, да помагаме.

Простичка житейска истина. Благодарение на сънищата си проумях, че силата на духа е безкрайна и тя е тази, която никога не ни напуска във вечния кръговрат на живота.