Mъчно ми е

От 30 коментара4/5

Здравейте мили хора,
искам да споделя мъката си. Няма да ви разказвам историята на своя живот или някоя драма като стотиците тук. Аз просто искам да си излея чувсвтвата и да кажа на всички да казват "обичам те" навреме.

Аз съм на 20 години и съвсем скоро загубих единствения мъж, който ме обичаше докрая на живота си, без условия, без преструвки, такава каквато съм - баща ми. Той винаги е бил опора на цялото семейство, искаше най-доброто за нас и винаги е давал всичко без да пести средства, нерви и време. Беше малко странен като характер, но човек с голямо и добро сърце.

През 2003 година се разболя от диабед, после хепатит, цироза и положението се влошаваше с течение на времето. Последните 3 години обаче му купувахме живот. Цял декември и януари изкара във Военна болница. Такава надежда му беше тази болница, че боготвореше лекуващите го лекари, на които им благодаря. Толкова неща е премълчал за състоянието си, че думи нямам. Много се е мъчил, а имаше огромна воля за живот. Не се предал без борба дори когато е умирал. А той е умрял с отворени очи.

Винаги е бил заобиколен от хора, които са искали нещо от него, помагаше на всеки, а умря сам като куче в интензивното. Лекарката каза, че цялата химия от лекарствата, която кръвта му не е преработвала, е отивала в мозъка и го е тровела.

На 14.02. когато с моя възлюбен празнувахме се обади сестра ми, за да ми каже, че е починал.

Нямам думи да изразя какъв шамар ми удари живота. Като слезнахме в моргата ми рухнаха нервите. Като го гледах там с иглата от интубацията забита в сърцето и кръвта...отказали му бъбреците, получил кръвоизлив, порочен кръг и не са могли да го спасят. А сърцето му здравичкото то, изпълнено с мъка и надежди последно спряло.

Най-ми тежи на съвеста, че не отидох със сестра си 3 дни преди това да го видя, защото се скарахме. Скарахме се преди това и аз наказах него. Беше казал на мама, че му е все тая дали ще идем, но не беше така. Измъчвам се, че не прекарвах повече време с него, измъчвам се, че не му казах колко го обичам, немога да си простя.

Това беше, дано не съм ви отегчила, защото все пак не съм единствения човек, който е загубил близък. Жално ми е само, че е твърде рано за да го изживявам. Все ми повтарят, че добрите хора идват с мисия и после Господ си ги прибира.

Аз искам да го запазя в спомените си жив. Вярвам, че е звездичка на небето и ще ме пази винаги.

Хора, обичайте се и го казвайте на глас, а не като мен над ковчега.

 

 

30 коментарaДобави коментар »

Жени799

От Жени79911.04.2009, 17:36 ч.

Много тъжно наистина...:(Надявам се с времето да го преодолееш.. Аз бях до лицето на майка ми когато тя почина,успях да се сбогувам с нея...:( Сякаш тя сама избра кога да почине..Нямаше ме цял ден, и когато отидох при нея едва...

Виж всички коментари за "Mъчно ми е".

Още истории от "Споделено"

Не мога да спра да пия

Не мога да спра да пия

Здравейте! Много ми тежи и не издържам вече. Трябва да излея мъката си. Аз съм...

Защо тези щастливи жени са толкова злобни? Какво ли им липсва?

Защо тези щастливи жени са толкова злобни?

Пише ви една огорчена жена на 40. Сама съм. Това е... Не успях да се омъжа. До тук всичко е достатъчно за мен, нали?

Брак... по инерция

Брак... по инерция

Здравейте! Аз съм на 41 и имам брак от 21 год. Още от началото не тръгна добре-никога...