Mъчно ми е

От 30 коментара4/5

Здравейте мили хора,
искам да споделя мъката си. Няма да ви разказвам историята на своя живот или някоя драма като стотиците тук. Аз просто искам да си излея чувсвтвата и да кажа на всички да казват "обичам те" навреме.

Аз съм на 20 години и съвсем скоро загубих единствения мъж, който ме обичаше докрая на живота си, без условия, без преструвки, такава каквато съм - баща ми. Той винаги е бил опора на цялото семейство, искаше най-доброто за нас и винаги е давал всичко без да пести средства, нерви и време. Беше малко странен като характер, но човек с голямо и добро сърце.

През 2003 година се разболя от диабед, после хепатит, цироза и положението се влошаваше с течение на времето. Последните 3 години обаче му купувахме живот. Цял декември и януари изкара във Военна болница. Такава надежда му беше тази болница, че боготвореше лекуващите го лекари, на които им благодаря. Толкова неща е премълчал за състоянието си, че думи нямам. Много се е мъчил, а имаше огромна воля за живот. Не се предал без борба дори когато е умирал. А той е умрял с отворени очи.

Винаги е бил заобиколен от хора, които са искали нещо от него, помагаше на всеки, а умря сам като куче в интензивното. Лекарката каза, че цялата химия от лекарствата, която кръвта му не е преработвала, е отивала в мозъка и го е тровела.

На 14.02. когато с моя възлюбен празнувахме се обади сестра ми, за да ми каже, че е починал.

Нямам думи да изразя какъв шамар ми удари живота. Като слезнахме в моргата ми рухнаха нервите. Като го гледах там с иглата от интубацията забита в сърцето и кръвта...отказали му бъбреците, получил кръвоизлив, порочен кръг и не са могли да го спасят. А сърцето му здравичкото то, изпълнено с мъка и надежди последно спряло.

Най-ми тежи на съвеста, че не отидох със сестра си 3 дни преди това да го видя, защото се скарахме. Скарахме се преди това и аз наказах него. Беше казал на мама, че му е все тая дали ще идем, но не беше така. Измъчвам се, че не прекарвах повече време с него, измъчвам се, че не му казах колко го обичам, немога да си простя.

Това беше, дано не съм ви отегчила, защото все пак не съм единствения човек, който е загубил близък. Жално ми е само, че е твърде рано за да го изживявам. Все ми повтарят, че добрите хора идват с мисия и после Господ си ги прибира.

Аз искам да го запазя в спомените си жив. Вярвам, че е звездичка на небето и ще ме пази винаги.

Хора, обичайте се и го казвайте на глас, а не като мен над ковчега.

 

 

30 коментарaДобави коментар »

Жени799

От Жени79911.04.2009, 17:36 ч.

Много тъжно наистина...:(Надявам се с времето да го преодолееш.. Аз бях до лицето на майка ми когато тя почина,успях да се сбогувам с нея...:( Сякаш тя сама избра кога да почине..Нямаше ме цял ден, и когато отидох при нея едва...

Виж всички коментари за "Mъчно ми е".

Още истории от "Споделено"

Web fairytale

Web fairytale

Аз съм практичен човек. Кариерист. Винаги съм вярвала първо в себе си и никога в...

По дяволите, само чуждите мъже ли готвят и правят подаръци???

"По дяволите, само чуждите мъже ли готвят и правят подаръци???"

Знам, че може да си много мил, нежен и забавен. Знам, че може да си прекрасен татко и прекрасен мъж, и не ми пречиш за нищо-как да се обличам,...

Моята извънбрачна връзка

Моята извънбрачна връзка

Здравейте, Искам да споделя и аз историята си. Не искам съвет, но ми се иска да...