Мда ... Има ли безболезнена раздяла?
Особено ако другата страна няма провинение?
Няма конкретна причина да пожелая края на настоящата си връзка и същевременно всичко е причина да го искам. Няма да навлизам в подробности, но общо взето разбирам, че той не е това което искам, че имаме различни желания, навици, разбирания и т.н. и т.н. - различията са несъвместимо безкрайни и съдейки по подтиснатостта си съм съвсем наясно, че тази връзка има тъжно бъдеще.
Той е разкошен човек, с много достойнства, нищо неправилно не е направил за това мое състояние и в това е моят най-сложен и терзаещ страх, стрес и вина.
А всъщност и незнам дали наистина искам да го напусна или съм една объркана и тъжна жена?
Какво мислите вие?
Ще съм благодарна да пропуснете в коментарите си "изясни си първо какво искаш"...