Здравейте мили дами,

Пиша ви за да споделя премеждията си с едно такова явление.

Преди година и половина се събрахме да живеем заедно с моя приятел(25), аз на 24. Преместих се от родния си град в неговия, с условието да си намерим работа, когато това стане да се изнесем от тях. Живеем все още с родителите му. От страх ли, от нерешителност, до сега той не събра смелост да се изнесем. Крайният му срок е 1 септември. След тази дата аз си тръгвам, достатъчно търпение проявих към него и всичките му близки.
Сега малко подробности. Не сме женени, но всички ме приемат за снаха, така ме и представят. Не знам да се радвам ли, или напротив. Съжителството с неговите близки, поне ми отвори очите и съм сигурна, че ако се стигне до брак, няма в никакъв случай да искам да живея с тях, камо ли да приемам помощ при отглеждането на бъдещите ни деца. Вероятно се питате защо?
Аз съм израсла като свободен и отговорен човек. Семейството ни е било самостоятелно, без намеса на баби, лели, дядовци и други роднини, в тях напротив. Всички живеят в голяма 3 етажна фамилна къща. На всеки етаж има по едно семейство, в което задължително има свекърва. Цари матриархат. Всеки се бърка и дава съвети, без да са му искани. В следствие на това, не могат да се понасят взаимно, но когато се видят (ежедневно) се усмихват и си правят фалшиви комплименти.
Майка му от сега се опитва да ми дава "съвети и напътствия", кое как трябва да върша. Един ден в пристъп на такива "майчински" чувства ми казва: "Бременните трябва да слушат класика, защото е много полезна за плода, детето става гений. Аз какви планове и амбиции имам" - следва подобие на усмивка...
Друг път загрижено пита "Моите колежки се чудят как така живеете толкова време заедно, а не си бременна?"- вече ми се изпарява любезността, но все пак обяснявам, да предаде на колежките си, че като разумни хора вярващи в семейното планиране, използваме съответните средства, така че нека "колежките" й са спокойни.
И понеже имам проблем с килограмите имам няколко излишни, непрекъснато се коментират различни диети, стигна се до там да ми предат, че любезната вуйна била казала "Пие много мляко и е надебеляла!". Да не говорим за вечните диети който се обсъждат с колежките й.
Както и да е февруари започнах да ходя на фитнес и ограничих хляба. Изведнъж вкъщи всички станаха специалисти диетолози. "Ти не трябва да избягваш хлябчето, ще ти спре цикъла", "Щом не ядеш хляб яж... картофи"-това беше изцепка на бащата. Въобще тормоза беше пълен. Тогава моят "мъж" изпелтечи, оставете я, тя може да се оправя сама.
Та така, пропуснах да ви кажа че има дъщеря която учи в чужбина. А моите родители също са там. Един ден се прибирам от работа и пращам поздрави от моите родители, при което бабата този път с усмивка ведра казва: И така нямаш си ти ни майка , ни татко! - малко остана да се разплача. Но последва отговор от моя страна, "То и вие нямате ни внучка, ни дъщеря!", и тогава чака, 'свекървата' се сети че това ми е болна тема, че ми липсват много родителите ми, и направи забележка на майка си.

Въобще мога да продължа до безкрай списъка, но не е в това работата, като цяло всички са много мили хора.
Не са ми навредили, все още.
Но мисля че ако нашето съжителство с тях продължи, би увредило невъзвратимо бъдещите ни взаимоотношения. А аз не искам това, искам един ден да се виждаме спокойно, да ни идват 3 пъти годишни на гости, и да се уважаваме. Иначе с моят приятел се обичаме много, от 4 години сме заедно, преживели сме доста неща, надявам се да преживеем и "скъсването на пъпната му връв".

Ще се радвам да прочета съветите ви, всички мнения са добре дошли.