Здравейте мили хора!
Преди да Ви запозная с моята ОДИСЕЯ ще Ви помоля да бъдете напълно обективни в съвета, който ще ми дадете.
През 1994г се запознах с Човека (Б),който не спирам да обичам и до ден днешен. Последва връзка която продължи до 1998г., разделихме се по моя вина. Нараних го ужасно. Той ме обичаше повече от всичко на света. Боготвореше ме.
Тогава (когато се разделихме-98г) аз бях може би още твърде малка непораснала Не осъзнавах колко го нараних.
Не осъзнавах какво губех. Той се бори дълго време за мене. Между другото аз се запознах с друг(х).Влюбих се отново за втори път през живота ми, Б не спираше да се бори за мен, но аз виждах само новата си любов и бях сляпа за нещастието на Б.
Роди ни се дете. Незнам какво стана с мен, но започнах да мисля и да сравнявам всичко с(Б). Тогава и осъзнах, че всъщност аз не съм спирала да обичам (Б). Беше вече късно (Б) се беше оженил през2000година за жена, която е познавал едва от една година.
Сега живея с детето си отделно от (х). Не спирам да мисля за старата си любов(Б). Сега той живее с жена си в друг град. Тази година им се роди детенце, кръстили са го с име което (Б) знаеше, че ми е любимо.
Жена му има много сходни черти с моите, сякаш и той продължава да търси и сравнява с мене. Той(Б) е изключително добър човек, който уважава и зачита жената като личност, той е всеотдаен на човека до себе си и се оставя (ако мога така да се изразя )за носа. Предполагам че жена му оценява тези факти и то много добре и няма да си позволи да го изтърве. Да но аз продължавам да терзая в себе си Раздирам се от мъка при мисълта за него.
Всеки един ден аз живея със спомените за нас двамата. Те са толкова много, толкова красиви, толкова чисти.
Ние не можехме да живеем един без друг, когато бяхме заедно ние игнорирахме всичко около нас двамата, не ни интересуваше нищо и никой ОБИЧАХМЕ СЕ.
Защо така се случи?
Защо трябваше да го нараня?
Защо го изоставих ?
Всеки Божи ден аз не спирам да съжалявам за това.
Не спирам да се моля на Господ за възобновяването на нашата връзка.
Знам, че той може би е променен. Знам също, че има жена, дете, но не аз няма да спра да се надявам и моля да се върне при мен.
Аз няма да склоня глава пред нищо и пред никой.
В момента се подготвям за кандидатстудентски изпити в неговия град Ако ме приемат това ще бъде второто ми висше образование. Но не новото ми образование ме интересува, интересува ме единствено как ще имам претекст да отида в неговия град и да бъда по близо до него.
АЗ ЩЕ СЕ БОРЯ ЗА НЕГО !!!
Благодаря за отделеното ми време от Ваша страна.
Моля посъветвайте ме, дали това е разумна стъпка от моя страна.
Имам ли право да се боря за неговата любов?
Имам ли шансове, НЕ че нещо ще ме спре !
Благодаря Ви още един път предварително за вашият съвет!