Когато всичко, на което държиш си отиде

От 65 коментара5/5

Пиша историята си тук,  защото вече съм толкова отчаяна и нещасна,  че имам чувството,  че ще полудея от мъка.

На 32 години съм, омъжена от 6 години. Съпругът ми е моята голяма любов,  нито за миг през тези 6 години от брака ни не съм спирала да го обичам до полуда. А той е грижовен,  любящ и преуспяващ. Единственото,  което донякъде помрачаваше щастието ни беше,  че не мога да забременея. От на-ранна възраст имам сериозни здравословни проблеми,  но няма да изпадам в подробности.

Чудото се случи и аз забременях, най-голямото щастие за мен и мъжа ми. Беше много тежка бременност,  но бях обградена от грижи и любов и така на бял свят се появи дъщеричката ми.

Но дотам беше радостта,  тя беше недоносена с редица заболявания и увреждания. Не мога да ви опиша какво е детето ви да е на ръба,  а вие с нищо да не можете да му помогнете.

Операции,  процедури в чужбина нищо не можа да спаси детето ни. Дъщеря ми почина.

Само майка може да разбере какво ми е. Няма нощ в която да спя спокойно,  няма ден,  в който да не плача.... отчаяна съм!

А съпругът ми се отчужди от мен,  знам че страда не по-малко,  но точно когато имам най-много нужда от подкрепата и любовта му той ме изоставя. Като сенки на двама непознати сме .... нямаме какво да си кажем,  къщата ни сякаш е празна. Дори не намира сили да поговори с мен,  да ме утеши. Сякаш вече нищо не ни свързва и така вече почти година.

Родителите ми починаха още докато бях дете,  най-близките ми приятели имат семества и грижи . Няма с кого да споделя,  няма рамо на което да мога да поплача, чувствам се съвсем сама и изоставена.

Вече ме е страх да се погледна в огледалото,  неузнаваема съм,  приличам на жив скелет . А вече мина почти година от смъртта на дъщеричката ни, но аз не моге да спра да скърбя сякаш е било вчера, не мога да се усмихна,  не мога да живея, не искам да продължавам така. А не виждам как ще мога отново да си върна предишния живот,  знам че никога няма да е същото,  но нима след като си отиде дъщеря ни си отиде и любовта на съпруга ми?

Понякога просто искам да сложа край на живота си, защото това не е живот,  а агония,  имам чувството че ще полудея от мъка и самота!

Благодаря,  че прочетохте печалната ми история и благодаря на всички коментари и съвети.

65 коментарaДобави коментар »

Джина

От Джина03.11.2009, 13:15 ч.

Много съжалявам за дъщеря ти и искренно ти съчувствам,но това няма да ти помогне.Ако се обичате трябва заедно да го преодолеете,не е лесно и пътят е труден,но човек така е устроен,че преодолява всичко.Аз първо загубих...

Виж всички коментари за "Когато всичко, на което държиш си отиде".

Още истории от "Споделено"

 Образованието?

Образованието?

Здравейте!Ето,че дойде и моят ред да пиша тук.Много съм объркана и не знам от къде...

Най-добрата ми приятелка ми разби сърцето

Най-добрата ми приятелка ми разби сърцето

Здравейте. Много трудно се реших да пиша, но аз съм човек, който обича да споделя с...

Жена на 30

Жена на 30

Здравейте! И аз като много други си мислех, че никога няма да ми се случи да пиша...