Здравейте,

Случайно попаднах на това е-списание и видях Вашите истории. Защо да не Ви разкажа и моята, като се надявам, че и аз ще получа съвет от Вас.
Моята връзка започна преди 6 години, за това време както предполагам, че се досещате ние се опознахме изцяло. Просто мисля, че вече не можем да се изненадаме един друг с нищо. Държа на него все пак толкова време сме били заедно, но усещам, че нещата не вървят.В смисъл, че мисля че не обичам вече това момче. Не, че не държа на него или нещо такова,би било странно след толкова години, но я няма вече искрата, няма я и страстта между нас.
Знам, че той ме обича, всеки път когато реша че не мога да продължавам тази връзка, той се появява и разбирам, колко трудно ще ми е без него, просто освен всичко друго той стана и най-добрия ми приятел.
Ако съм без него.....Страх ме е от самотата.
А в същото време толкова много искам да обичам пак, с цялата си душа.
Просто не знам могат ли старите чувства да се преродят или трябва да гледам напред.
Има ли шанс между нас да е същото или по скоро от моя страна да е същото... Незнам...