Аз продължавам

От 29 коментара0/5

Здравейте, всички читатели на Розали!

Пиша ви историята си, защото най-сетне успях да намеря спокойствието и щастието, които толкова дълго ми убягваха.

Запознах се с любовта на живота си ....както във всяка история в началото винаги си мислим че е така. Чудесно заживяхме заедно, обичахме се и споделяхме целия си живот. Предполагам, че подобни чувства  и емоции не са ви чужди. Е хубаво, но след година и половина заедно, той се отчужди, охладня и сякаш спря да държи на мен .

А за мен настъпиха безсънните нощи, сълзите, унижението ... Странно е колко болка можем да понесем преди да сложим край и колко сме склонни да страдаме за някого, който не го заслужава! Месеци наред понасях "връзката" ни, понасях студенината му, флиртовете с общите ни познати и въпреки всичко го обичах. Измъчвах се, страдах ...докато накрая не осъзнах, че не бива да правя компрос с живота си!

Скъсах с него, изхвърлих всичките ни снимки заедно, събрах скъпите подаръци и му ги върнах ...а той започна с молбите, упреците ....От тогава ми праща имейли и смс-и, защото вече не отговарям на обажданията му, умолява ме да се върна при него, но аз няма да го направя и знам, че съм взела правилното решение!

Толкова дълбоки и дълготрайни чувства неминуемо оставят следи ...не съжалявам, че бях с него, но и не съжалявам, че го напуснах ...да може би беше идеален за мен, но той ме загуби завинаги и аз съм неописуемо щастлива, че запазих достойнството си.

Сега се запознах с един много мил човек, който отново кара краката ми да омекват щом го видя, не знам дали той ще е "Той", но дори да не е така съм сигурна, че имам шанса да изживея нещо силно и красиво!

Пиша всичко това, мили дами, за да ви напомня и ако има някои от вас, които се колебаят, че ние сме прекалено ценни, за да допускаме да ни нараняват и унижават! Запазете достойството си и никога не позволявайте да ви приемат за даденост или резерва ... никой не е незаменим, а щастието то неминуемо ще дойде с човек, който никога няма да ни дели с друга и никога няма да ни кара да плачем заради него!

Най-сетне съм щастлива и спокойна и то, когато напуснах човека, когото обичах с цялото си сърце ...но аз продължавам ... с усмивка! 

29 коментарaДобави коментар »

Igreen

От Igreen14.12.2009, 01:30 ч.

Браво момиче!Така се прави,живота е твърде кратък за да го пилеем.Успех.:)

Виж всички коментари за "Аз продължавам".

Още истории от "Споделено"

Проблемът е обаче,че той е прекалено свободолюбив,има нужда от неговото си пространство,време.

Заслужава ли си да продължавам?

Мили, читатели на Розали,реших да споделя и да помоля за съвет!

Объркана съм. Аз ли правя нещо грешно? Имам чувството, че слагам някаква бариера и всеки го е страх да се доближи.

Мога ли да се влюбя отново?

Бях на 17, когато се влюбих. Беше луда, красива, несдържана любов.

За нищо не те моля ...

За нищо не те моля ...

Срещнахме се преди година. Нито ти, нито аз знаехме тогава, какво ще се случи с нас...