В еднообразие преминава живота ми...

От 40 коментара1/5

Здравейте. Много искам да споделя моята история с някого.

Аз съм на 26г. и на 18 години се запознах с моя приятел. От тогава  до днес сме заедно живеем на семейни начела.

Имаме дъщеря на 5 годинки. Всичко изглежда добре, но не.

Живота ми е еднообразен. Всеки ден е един и същ. Сутрин водя детето на градина, после домашните задължения и така всеки ден.

Мъжа ми работи много. Виждаме се за няколко часа на ден, но винаги е изморен и не ми обръща никакво внимание. Аз не работя,защото се грижих за детето.

Нямам чувства вече към бащата на детето ми. Само някаква връзка не знам как да я опиша може би задължение някакво.

Постоянно мисля за друг мъж. Той е с 12 години по голям от мен. Има семейство и 2 деца. Много го обичам, имала съм връзка с него още преди да среща мъжа си.

Лошото е че живеем много близко до старата си любов. Като го срещам и се видим усещам някакво потрепване,старите чувства се обаждат.

Не знам усещам че постоянно искам да съм с него,но няма как да стане. Той никога няма да остави семейството си нито пък аз моето.

Не знам какво да правя не мога да изневерявам на мъжа си,той не го заслужава. Но тези чувства ме побъркват. Какво да правя да избера да изживея чувствата си или да се оставя на еднообразието да съсипе целия ми живот?

40 коментарaДобави коментар »

Ренета

От Ренета20.12.2010, 08:26 ч.

Аз бих ти казала да си намериш сериозно занимание а не да се впускаш в авантюра с женен мъж колкото и силно да те влече Това ще разбие живота на много хора По -добре направи постъпки да спасиш брака си Не се оставяй на...

Виж всички коментари за " В еднообразие преминава живота ми...".

Още истории от "Споделено"

Никога не бих го предала !

Никога не бих го предала !

Здравейте мили читатели ! От доста време чета историите в rozali.com и най-накрая се...

Парите са си пари

Парите са си пари

Здравейте приятели! Моята история е малко странна и ми е трудно да говоря за...

Не съм като другите

Не съм като другите

Какво толкова, че съм различна от останалите? Какво толкова, че предпочитам да си...