Здравейте.
Вече съм на 30 и доскоро си мислех, че като цяло мъжете са ми ясни.
Имам връзка от две години. Живеем заедно. И както често се случва, в началото на нашите отношения си мислех, че живея в приказка.
Напуснах съпруга си заради него. Не защото не подхождам сериозно към брака и към човека до себе си, просто това беше Мъжът-мечта. Получавах от него всичко, от което имах нужда, даже ми идваше в повечко, но бях щастлива и благодарна на съдбата, че сме се намерили.
Не беше любов от пръв поглед. Беше постепенно, естествено и плавно. Сега го обичам осъзнато и страстно.
Но...през последната година той изживя няколко сътресения - загуби работата, която много обичаше, после кучето му се разболя и умря...той плачеше като дете.
Вече не е същият. Като птица, чиито криле са счупени.
Не може да дава любов и топлина, не желае и да получава. Често повтаря, че не се чувства жив. Разтоварва напрежението си с физическа активност - играе тенис и кара колело. Става в ранни зори, после спи, след отново отива да спортува - независимо от атмосферните условия, независимо от моите планове за вечерта.
Междувременно аз преживях един спонтанен аборт, исках много това дете, независимо, че не беше планирано...Той сякаш прие аборта с облекчение, казваше, че не бил готов.
Искам да му помогна да се почувства по-добре. Не знам, обаче, какво да направя.
Всички опити да говоря с него, да планираме нещо заедно, обикновено приключват с молбата му да го оставя на мира, да не му се бъркам, да го оставя да се чувства свободен...
Аз не мисля, че съм го заробила, просто искам да споделя живота си с него.
Чувствам се безсилна да променя нещата. Когато той страда аз също не съм добре. Незавършена съм без емоционалния комфорт, който той ми даваше преди.
В допълнение ще ви кажа, че аз нося парите вкъщи. На него не му се налага да си търси работа. Получавам много добра заплата, парите ни стигат, даже си позволяваме да се поглезим... Вчера обаче трябваше да му купуваме нови маратонки. Той се отказа. Това щяло да го направи прекалено зависим. Не разбирам какво му става, вече има няколко чифта маратонки, купени с моята заплата.
От една година той не работи и дори не е правил опити да си намери работа, предполагах, че това положение го удовлетворява и нямам нищо против да харча парите си с него.
Разчитам на вашия поглед отстрани. Нуждая се от съвета ви как да подходя.
Желая късмет на всички ви.