Здравейте всички вие които четат това прекрасно списание!
Чета историите ,коментарите Ви понякога и аз се опитвам да съветвам. И сега реших да ви пиша, защото спешно имам нужда от съвет и то не за мен- не че всичко ми е наред, но все се опитвам сама да намирам решенията на проблемите си. В случая става въпрос за най-добрата ми приятелка - заедно сме от 23 години т.е. от първи клас.
Както и да е !Виждам как тя съсипва живота си, а аз не не намирам начин да й помогна -ако е за себе си знам как бих постъпила аз, но на нея какъвто и съвет да се опитам да й дам тя не възприема -много е отчаяна горката!
Преди няколко години се запозна с едно момче -истината е ,че и аз съдействах за това и сега се чувствам донякъде виновна. Всичко беше ОК с това момче - излизаха заедно, тя изглеждаше щастлива, запозна го с родителите си, после той с неговите - всичко ставаше някак си много набързо, просто незнам защо така ми се струваше. Истината е, че това момче аз лично не можех да го възприема още от самото начало-беше един такъв тип подлизурко, някак нагаждач и аз не мога да ви обясня точно -имаше множество дребни детайли в поведението и отношението му към нея най-вече, които да ми наредят един хубавичък пъзел в главата и който ме караше да съм нащрек с него. Нямаше и една година откак се запознаха и изведнъж-ще се женят!
Аз останах като гръмната, защото както казах познавам приятелката си от много мъничка и истината е, че тя не е много, много по прибързаните и необмислени неща. Бог ми е свидетел колко часове прекарах в разговор с нея ,за да я разубедя да не се жени, а просто да пробват да живеят заедно- та те не се бяха опознали още както трябва. От девет кладенеца вода носех, какви ли не доводи навеждах-как се карахме само двете, как крещяхме!Казах и дори че той на два пъти е правил годеж с две различни момичета и после име събирал багажа и си ги е връщал при родителите им /което си беше чиста истина/- и това не помогна, разберете.
Тя казваше -да ама това е минало. Казвах и че вълкът козината си мени, но нравът -не, но тя беше като зомбирана. Вече си го е решила и край!
Уви нищо не помогна-тя така се беше вкопчила в него сякаш е последния мъж на света !Както и да е!След като видях че намеренията им са сериозни дори изпитах угризения,че не е моя работа да се бъркам там, където не трябва и всеки следва да носи отговорност за постъпките си.Приех ,че двамата ще са семейство и се радвах заедно с тях-винаги си имах едно наум обаче.
Бях щастлива с приятелката си когато ми разказваше колко е щастлива тя и какъв прекрасен съпруг е той-просто не можех да повярвам ,че за пръв път в живота си съм се излъгала в преценката си а някого!Хиляди пъти й се извиних за думите изречени по негов адрес..
. После тя забременя и още докато беше бременна започна да се усмихва все по-рядко, да става раздразнителна и тъжна но аз си мислех,че това е нормално от бременността. Бебето се роди /да е живо и здраво вече е едно прекрасно момиченце на 10 месеца-лъчезарно и много, много усмихнато!/ и се започнаха лека полека разни простотии от страна на съпругът й- да спи в другата стая ,защото детето плаче и той не може да се наспи, да тръгва уж на пазара ,а да се връща след половин ден,като казва ,че е бил на "разходка". На мен започна да ми светва отново "червения светофар", но приятелката ми беше улисана в грижи около бебчето и не обръщаше особено внимание на това - единствено детето имаше значение.
После започна работа, прекъсна майчинството си поради финансови причини и така се започна нейната агония. Детенцето го гледа цял ден майка й, тя след 17 часа тича да си го вземе, защото все пак майка й се уморява, връща се вкъщи, като междувременно е успяла да напазарува и започва- готвене, пране, чистене, гладене и т.н. Кога и помага съпругът кога - не ,тя си знае.
И в един прекрасен ден в живота му се появява друга жена-колежка.И естествено е само "колежка" и "няма нищо такова", какво, че й праща смс-и вечер в 00.00 часа и сутрин в 6.30??? И естествено животът на приятелката ми става ад!
Само за три месеца отслабна с 12 кг, опита какво ли не, за да го вразуми- говор и и с него,колежката и нейния приятел-полза никаква.
На онази "особа" приятелят и не е взел никакви мерки както се вижда. Истината е, че приятелката ми каза на съпруга си дори, че е готова да му прощава забежките в името на семейството стига той да не й "навира" в очите отношенията си с колежката. Той обаче като че ли го прави нарочно и все я унижава- пред колегите, насаме, пред приятелки -ужасно непоносимо! Нещата са взели застрашителни размери и в един момент тя събра и родителите /неговите и нейните/, въпреки съветите ми да не ги намесва ,защото още повече ще страда. И естествено нищо не постигна с този разговор, въпреки че им каза истината на всички- неговите родители си застанаха на негова страна и това е!
Сега той работи в друг град, съвсем на близо, въпросната колежка си остана тук. Незнам може и да са прекратили връзката, но аз съм убедена, че в бъдеще ще има и други "колежки" - между впрочем приятелката ми също е убедена в това.
И от тук започва мъчението й- да му даде ли "зелен светофар" или да търпи цял живот унижения с надеждата, че ще дойде ден в който той ще се осъзнае. Аз съм малко крайна и моят съвет беше да го разкара от живота си, но пък й казах, че тя най-добре си знае и сама да си решава. Но ми е мъчно, че се съсипва пред очите ми и аз нищо не мога да направя!
Искам да ви кажа ,че тя е опитвала да говори с него и с добро и с лошо и със скандали и със заплахи-без никакъв ефект-ден -два всичко е уж наред и после той започва "старата песен на нов глас".
Няма да ви обременявам с безбройните му глупости, защото ще стане прекалено дълго писмото ми. Миналия ден говорих с нея и й казвам: ”Как можеш да търпиш да се отнася с теб като с вещ?" А тя ми отговори:"Щях да се радвам да е така-поне вещите си ги пази и се грижи за тях."
Картинката ще е пълна ,като ви кажа ,че е егоист,вечно неговото мнение е правилното,все за нещо тя му е крива,все тя е заядливата ,все тя е любопитната ,тя е "проста", /защото не е продължила да учи висше образование,а е останала с полувисше-какво значение има това?!/, тя е вечно недоволна , тя си "въобразява", тя слуша "майка си дето все се бърка" /тази майка ,която от сутрин до вечер се грижи за детето му и на обед понякога ако има време готви, та да може прекрасния "зет" да се нахрани я в обедната почивка я на вечеря/,тя иска прекалено много, ми като е толкова взискателна" да си е намерила друг мъж, що се е омъжила за него", да не говорим за безкрайните часове и дни мълчание от негова страна, защото тя пита за такива прозаични неща от рода на "какво-да-сготвя-за-вечеря",а той е зает с толкова съществени неща /да съставя фитнес-програма за "колежката"/ в момента, за да й отговори и тя го "притеснява" и ... започва един грандиозен скандал-ужас!!!
А всъщност приятелката ми не се вмества в нито една от тези рамки- тя е широко скроен човек,отворен,лъчезарен,с невероятно сърце-винаги готова да помогне, да те успокои,да се усмихне или да заплаче с теб.Именно за това ми е мъчно-че той психически издевателства над нея, смачква й достойнството, а тя милата незнае какво да прави-не е на себе си от болка ,обида и гняв! И не иска да го зареже не защото го обича-до там са я докарали ,че предпочита да се виждат по възможност само на вечеря-а за да не остане детето й "без баща".
Как да й обясня, че то и сега си е почти така, да не говорим, че децата растат, порастват всеки намира своя път в живота и когато в един момент се обърнеш, какво виждаш зад себе си -един пропилян живот с човек,който не те заслужава...
Не искам това да й се случва и цял живот да страда!
Моля ви помогнете ми ,за да мога и аз да и помогна!!!!!!!!
Моля ви,тя наистина е стигнала до ръба на отчаянието!