Ще ви разкажа поредната случка. И вие, било от истинска грижа ,или просто ей така, ще я прочетете. По каквато и причина да се ровите сред редовете ми, ще се радвам че сте там, защото сега вие сте ми приятелите, на които споделям.
Историята е дотолкова кратка, че може с едно изречение да се обобщи- легнахме си и сега сме повече от чужди. Няма нито приятелство..Нито топлина. А преди вярвах че бяхме приятели. Той беше човекът с който говорех за какво ли не и човекът заради който бях готова да върша щуротии и подвизи. Заради който нощите станаха на дни, а дните на очакване.
Бях влюбена. Надявах се,че ме обича. Вярвах, че ме обича.
Търсеше ме. Аз го търсех. говорехме.Говорехме,..Търсехме се..Но след онзи ден когато си легнахме и оттогава нито дума. Мъчно ми е заради равносметката, че си е слагал маска на нежност и заинтересованост само, за да си легне с мен. Тъжно ми е че не можем да говорим както преди.
Ядосвам се, защото е видял лицето и тялото ми и нищо друго. Яд ме е,че се отдалечихме. Но си признавам,че не съжалявам за това как постъпих. За мен беше истинско, касае ли се за чувства или желания. За него е било нищо.
Но не това е важно. Важно е,е сега сме чужди. А това е жалко.
Както казах, това е просто споделяне на мисли, приятели:-)
Благодаря че бяхте там.