Прочитайки историята на Ирена, реших и аз да разкажа своята....в стил "старата любов ръжда не хваща". Наистина е вярно...
Когато бях на 17 години, се запознах с 22-годишен.
Влюбих се опасно и той- също.
Имахме тригодишна връзка. Единствено ме тревожеше ревността му.
Кандидатствах и бях приета като редовна студентка. Това го промени. Стана още по-ревнив и раздразнителен. Разделихме се, аз спрях всяка седмица да се прибирам в родния си град за по три дни. Започнах да работя и на месец-два се връщах, за да видя родителите си. Но това не беше раздяла, а мъчение... Всеки път, когато се връщах, прекарвах времето си с него, а той пренебрегваше поредната си приятелка. Това продължи две години.
Аз забременях от настоящия си приятел и се омъжих.
След три години се разведох, защото нямаше смисъл да се лъжем, че се обичаме при положение, че спяхме разделени. Беше ми трудно да взема това решение, защото съпругът ми беше натрупал солидни заеми към банки ,защото играеше на машинки. Аз следвах и бях безработна. Въпреки това се реших. Преместих се при родителите си, започнах работа на две места и малко по малко погасявах вноските по заема, защото и аз, като негова съпруга, бях солидарно отговорна.
Започнах да се виждам със старата си любов и след година ние вече бяхме семейни.
Сега имам две прекрасни момченца. Единственият ми страх е дали момчето ми от първия брак ще оцени всички жертви, които направих за него, защото сега, когато е отгледан, баща му започна да го търси и понякога си позволява да го настройва против мен, братчето му и съпругът ми...
Преживях много трудности и то в ранните си години, но станах по-мъдра и проверих поговорката за старата ръжда и любовта.
Оказа се,че е вярна!

Продължение: "Старата любов ръжда не хваща - 2 "