Силата на прошката

От 2 коментара0/5

Силата на прошката
Силата на прошката © Сн.: iStock.com

Здравейте. Бих искала да споделя нещо случило се на скоро. На 31 години съм и имах връзка преди 10 год. с тогава едно момче. Бяхме заедн о 5 години. И двамата си бяхме първа любов. Бяхме много близки, постоянно заедно. Разделихме се понеже разбрах, че ми е изневерил. Опитах се да го преглътна, но той не показа, че съжалява и аз сложих край. Продължавахме да поддържаме отношения и през следващите две години. Бяхме постоянно заедно. Докато един ден той не се събра с едно момиче, което ревнуваше много от мен и той спра всякакъв контакт. Просто изчезна.

Последното, което ми каза е, че е влюбен и иска да види дали може да я обикне както мен. Каза, че ще се обади и изчезна. Аз не исках да преча и се отдръпнах. Беше ми много трудно да свикна да живея без той да е в живота ми. Той беше не просто любим, но и като брат, най-добрият ми приятел. След години се засякохме на улицата в един друг град и ме подмина. Много ме заболя. Като че ли простих за изневярата, но за това не можах да простя. И така минаха 7,8 години без да сме си казали нищо. Всичко остана неизказано.

Преди 2 години ми поиска приятелство във фейсбук, но никой не писа на никой. Аз му честитях рождения ден. Веднъж му писах, че ще се радвам да контактуваме, а той отвърна много вяло и си личеше, че не иска да поддържа контакт с мен. Или поне аз така го усетих. Преди няколко дена имах рожден ден.

Аз живея в чужбина, но се прибрах в родния ми град. Той ми писа да ми честити и за първи път ме заговори. Пита ме дали съм се прибрала. Той бил също тук. Писахме си малко и като ми каза, че заминава на другия ден аз от любезност му отговорих, че ако беше останал можеше да пием кафе. Отговорът му беше, че ще излиза вечерта с брат си и ако искам да мина да се видим. Казах му, че ще му се обадя по-късно ако идвам. Години наред съм мечтала за този момент.

Мислила съм си, че ако го видя ще припадна от вълнение, а сега го приех толкова хладнокръвно, че се изненадах. Звъннах му и отидохме с една моя приятелка. Той веднага ме прегърна. Не спря да говори. Върна стари ленти. Питах го защо ме е подминал. Каза, че го било срам и имал гузна съвест. Каза, че съжалява, че сега разбира, че всичките тези години му се е връщало заради мен. Аз му казах, че съм му простила за всичко, защото толкова много съм го обичала, че не съм могла да си позволя да не му простя. Той отвърна, че аз съм си така добричка.

Отговорих, че не прощавам на всички, а само на него. Пита ме дали съм щастлива. Казах му, че съм добре. Аз го питах дали е успял да обикне онова момиче както е обичал мен. Отвърна ми, че не е могъл. Сега имал друга приятелка, но тя го обичала повече от колкото той нея. Аз му казах, че с годините човек обича все по-малко. Поне и при мен така се случи. Той се съгласи с мен. Гледахме се в очите. Виждах, че се вълнува. Пуснаха някаква бавна песен и ме прегърна силно. Затанцувахме.

Казах му, че на времето съм се разделила с него, защото съм усетила, че никога няма да съм единствената. Той отвърна, че всяка жена е трябвало да се почувства единствена. Говорихме много. Много неща си казахме. Казах си всичко, което ми тежеше.

Обеща ми, че няма да ме подмине повече, че е било глупаво. Накрая като си тръгна каза, че ако може ще се видим пак. Но аз знам, че и да не го видя един камък падна от сърцето ми. Аз най-накрая успях да простя. Успях да му кажа колко много е значил за мен и да разбера защо ме е подминал, нещо което ми тежеше с години. Много е трудно да се прости когато от среща няма разкаяние и къде по-лесно е когато видиш, че човекът съжалява искрено. Той винаги ще си остане моята голяма любов, първата и най-голямата, а когато човек обича не може да не прости.

Липсваше ми да си поговорим и му го казах. Не знам защо толкова години никой не направи крачката да поговорим и защо точно сега той поиска да го направи. Радвам се, че се видяхме и може би е по-добре да остане всичко така, защото не знам дали искам да отварям старите си чувства. Аз се научих вече да живея без него. С цялото си сърце му желая да е щастлив. Аз никога няма да го забравя.

Още истории от "Споделено"

Грях ли е ...да поискаш от живота?

Грях ли е ...да поискаш от живота?

Учудващо е колко ли път  и сме искали, да бъдем сами, но не самотни, учудващо е...

Разлюбване

Разлюбване

Здравейте на всички читатели.Нека да се представя - аз съм Лейди 78. Живея в...

Дали си болен лежал или болен гледал?

Дали си болен лежал или болен гледал?

Нали я знаете тази народна приказка?Искам да Ви разкажа историята на една моя...