Когато любовникът ревнува от детето

42 коментара0/5

Той ме ревнуваше от детето ми
Той ме ревнуваше от детето ми

„Той ме ревнуваше от детето ми“  споделя Мирела

Разведена съм от пет години и имам син на девет. Вече беше минало много време от раздялата с бившия ми съпруг, когато се запознах с Бранимир. Бяхме поръчали в неговата фирма обзавеждането за една вила, която се даваше под наем. Така покрай служебните ни контакти усетих, че ме привлича и като мъж. Мислех, че нищо повече от неангажиращи срещи не може да има помежду ни. Още повече, че беше семеен с две деца. Но започнахме да се срещаме и сексът беше прекрасен. И не само той.

Въпреки че изглеждаше грубоват, Бранко беше изключителен кавалер. Откакто се появи в живота ми имах чувството, че никой нищо лошо не може да ми направи.

Той постоянно се оплакваше как не се разбират с жена му и разводът бил въпрос на време. Започна все по-често да идва вкъщи, помагаше ми с каквото може. Синът ми също го приемаше много добре.

Една вечер ми се обади и каза, че след поредния грозен скандал жена му го е изхвърлила от тях. Предложих му да си събере нещата и да дойде у нас. Когато се пренесе вкъщи, ми беше много хубаво, но... както се казва няма пълно щастие.

Отношението на сина ми се промени. Непрекъснато искаше да е с мен, щом правехме планове да излезем някъде. Сърдеше се и се цупеше, ако обръщах повечко внимание на Бранко. От друга страна, Бранимир също започна да ревнува от сина ми. Каза, че се опитвал да ме манипулира, че пречел на връзката ни. Започна да поставя нещата така, все едно се е развел заради мен, което не беше вярно. Прекали обаче, когато започна да се кара на сина ми и да се опитва да го възпитава с шамари. Тогава го помолих да се изнесе и той го направи. Липсва ми стабилността, която ми даваше, но спокойствието на детето ми е по-важно.

„Тя не оцени жертвите, които направих за нея“ споделя Бранимир

Мира не знае какво иска. Мен напълно ме устройваха инцидентните ни срещи. Тя беше тази, която искаше да отида у тях. Когато бившата ми съпруга настоя да се изнеса, тя беше категорична, че е дошло времето да се установя за постоянно в дома й. Промених ритъма си на живот, за да бъдем заедно. Тогава взех окончателното решение да се разведа с риск да виждам рядко децата си.

Съжителството ни с Мирела обаче стана доста напрегнато. Аз много харесвам сина й, но той ни се качи на главите. Не ни оставяше за миг сами. Влизаше в стаята, без да почука. Когато правехме планове да излезем някъде, той започваше да плаче и искаше да е с нас. Майка му прекалено му угаждаше и го беше разглезила до немай къде. Аз се чувствах неловко в цялата тази ситуация, макар че исках да бъда до Мира и да й помагам. Тя ме убеждаваше колко е щастлива с мен, но въпреки това в къщата ставаше това, което каже хлапето. Не ме разбирайте погрешно – аз много добре знам как трябва да се възпитава едно момче. Липсата на баща очевидно не му се е отразила добре.

Опитах се да й помогна с възпитанието на момчето, да го накарам да се държи мъжки. Щом почнех да го възпитавам, тя се намесваше и ми подронваше авторитета пред него. След един такъв случай не само че ме обиди, но ми каза да изчезвам от живота им. Аз съм горд човек и не бих допуснал някой да ми говори по този начин. Иначе и двамата много добре се допълвахме и е повече от сигурно, че и занапред ще ни е добре заедно. Стига да прояви малко воля по отношение на възпитанието на малкия.

Мнението на психолога

Бранимир прехвърля огромната си потребност от бащинска изява към сина на Мирела, налага своята мъжка логика за правилния подход към възпитанието на момчето, но Мирела и синът й не го приемат. Тя твърдо отстоява своята досегашна позиция и продължава да компенсира с ласки и отстъпчивост липсата на баща за детето. За нея неусетно ореолът на мъжа-защитник прелива към негативния образ на мъжа-насилник. Като недооценява опитите му от неин съжител да се превърне в баща на сина й, тя го наранява и отблъсква.

Новата ситуация силно засяга и сина й. След раздялата с физическия си баща, детето не иска нов. То отчаяно се бори да запази майка си - единственото сигурно нещо за него до момента, то не иска да я дели с друг, не може да преодолее страха си от такава загуба. Малкият вдига своите естествени защити и се отбранява по детски. Възрастните, като по-мъдри и знаещи, би трябвало да проявят повече търпение и разбиране към крехката детска психика. Мира може да помогне на Бранимир, като го насочва и подкрепя в усилията му да заеме своето място в сърцето на детето, вместо безкомпромисно да го гони при първите трудности, а Бранимир би могъл да се превърне в истински баща, когато престане да се конкурира и състезава с малкото изплашено същество.

Очевидно двамата възрастни не са осъзнали новите си роли и изпитват огромни съпротиви към неизбежните вътрешни промени, а това може да помрачи и най-силната страст.

Пред тази връзка има шанс само ако натрупаните негативни чувства и огорчения бъдат споделени, ако се подходи с разбиране и доверие, ако всеки опита да приеме другия, ако намери сили да отстъпи, ако коригира досегашните си нагласи.

42 коментарaДобави коментар »

Tim

От Tim06.03.2016, 15:57 ч.

С на мен не ми е идвало на ума да сравнявам,нито да давам за пример.То пък едни примери- НЕсъвършени.И къде ще денем тогава идеята за уникалността?! :)

Виж всички коментари за "Когато любовникът ревнува от детето".

Още истории от "Табу"

Сега съжалявам за избора си, но не знам какво да правя...

Бракът между душата и парите

Само заради детето съм склонен да направя компромис с Илияна, но подчертавам – компромис...

Най-сигурният начин за провокиране на изневяра е ревността.

Флиртовете в интернет – от забавление до причина за раздяла

Да й бях изневерил – разбирам. А то заради няколко снимки по нета...

 Ей така, на своя глава беше взела решение, което касае и двама ни.

(Не)желаната бременност. Кой взема решението?

С Михаела се запознахме преди две години. Тя гостуваше в едно предаване в радиото, където работех...