Една голяма мечтателка с последна надежда

От 4 коментара0/5

"Мъдростта не е задължително да дойде с възрастта. Понякога възрастта пристига самостоятелно... " - Оскар Уайлд
"Мъдростта не е задължително да дойде с възрастта. Понякога възрастта пристига самостоятелно... " - Оскар Уайлд

Летяща в облаците, неочаквано приземена при обстрел на една загубена любов.(май ми личи, че съм Везни).

Като начало, имам връзка с един непоносим реалист, който е здраво стъпил на земята и иска да повлече и мен(Лъв).

Не обичам да заобикалям затова ще давам направо. Запознахме се преди година и твърдя, че беше любов от пръв поглед.

Е, забавното беше, че си допаднахме и на характер, подхождаме си, интелигентен тип, допълваше артистичната ми личност.

Бяхме неразделни, всичко беше като приказка, бях неговата принцеса, беше като една сбъдната мечта.

Някога сблъсквали ли сте се с истински джентълмен – съвършенство. Е, имахме си и проблемите, но все пак моментите на щастие компенсираха всичко. Бях му първата.

Аз съм затворен човек, нямам много приятели, в моите очи той е най-близкият ми човек. За мен е безценен. Не бих го заменила за никой друг.

Тази учебна година не сме еднакви смени виждаме се за по два часа най-много. Всеки ден ходя до неговата гимназия, когато е втора смяна, пътувам 30 минути с рейс само за да го видя и той прави същото, когато съм втора. Събота и неделя прекарваме заедно. Вече не правим секс често, защото нямаме време и няма място.

Проблемите започнаха да се заформят към ноември месец, започнахме да се караме много, той постоянно ми казва как имам проблеми с гнева и как съм откачила, а аз бях просто разочарована...Той не беше същия човек, промени се не показваше същата то плина, но все пак останахме заедно.

Декември беше мъчителен. Всеки ден плачех заради многобройните разочарования, които ми нанасяше. Празниците дойдоха, нещата утихнаха, погодихме се за известно време. Направихме една година заедно. Бях много щастлива.

От тогава мина месец. Много труден месец. Отново с много сълзи, много пъти с решения да се разделим. Човекът от началото на връзката ни го нямаше, вече не ми купуваше цветя, вече не ме изпращаше до нас, всичко беше потънало.

Не знам какво да сторя вече...Искам да си го върна, искам отново да ме желае както в началото. Да убива за мен. Каза ми да започнем да се виждаме по рядко, нещата щели да се оправят.

Днес се видяхме и отново много ме разстрои, реших че ще е най добре да прекратя всякакви комуникации с него, направих го, казах си, че докато той не поеме инициативата да си ме върне няма да пришпорвам нещата.

Винаги съм била безрезервно всеотдайна и обичаща. Готова съм да продължа да го обичам така, но едничкото ми желание е да не бъда разплаквана и наранявана.
Пиша тук с надежда някой да ми даде съвет. Обичам го и знам, че и той ме обича, искам да излезем от тази криза...Да сме заедно и да продължим историята си, ръка за ръка...

 

4 коментарaДобави коментар »

tonybadams

От tonybadams15.05.2015, 20:58 ч.

Здравей, прекрасно е да се срешне едно голямо сърце като твоето. Рано или късно човек преминава към болката ,Тя ни учи да погледнем навътре в нас и да открием кои сме в действителност. Знам че звуча много сухо,но бих се...

Виж всички коментари за "Една голяма мечтателка с последна надежда".

Още истории от "Тийн проблем"

Изневяра или една лъжа

Изневяра или една лъжа

Моята история е много дълга, но главният ми проблем сега е, че се разделих с моят...

Какво стана? Обича ли ме някои или съм сама?

Какво стана? Обича ли ме някои или съм сама?

Да си призная чета вашите истории и се чудех дълго време дали да споделя и моята....

Не знам какво да правя?

Не знам какво да правя?

Здравейте, Аз съм едно момиче на 17 години и съм преодоляла доста болка и то главно...