Къде греша непрекъснато?

От 3 коментара0/5

Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни,това е наше задължение!
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни,това е наше задължение!

Здравейте! Аз съм момичето което написа историята в "Предадена и объркана"!!! Искам да споделя с вас последствията от нея и да ви помоля за съвети!!!

От тогава минаха 5 месеца, разбрах много неща и осъзнах какво загубих! След като се разделихме с "онова" момче 1 месец нито се чувахме, нито си писахме...

Не знаех какво става с него,как се чувства и т.н.. Какви ли не мисли ми минаваха през главата и не преставах да се измъчвам и да мисля за него.. докато 1 вечер той ми позвъни.. тогава бях на море.. видях името му и изтръпнах..не вдигнах... едва в 3 през нощта набрах смелост и му пратих стреличка ... не последва никакъв отговор в следващата една седмица... от общия ни приятел разбрах,че той бил на купон.

Някакъв негов приятел ме набрал без да иска... при което се почувствах много зле(тъй като искрено се надявах,че е искал да ме чуе)... След 1 седмица ми позвъня отново, вдигнах и поговорихме 3 - 4 мин... след една седмица г/д пак ми позвъня и това се повтори няколко пъти... докато не разбрах, че са го приели да учи в София.... и той поиска да се видим, преди да замине.. беше точно деня в който тръгнах на училище(11 клас)..

Видяхме се в кафето в което ходихме преди...беше много различен по-хубав и по-студен (не към мен),а думите с който говореше за себе си бяха студени... сякаш се мразеше(мразеше човека в който се беше превърнал - да спи с всяка втора)...

През цялото това време до срещата се чувствах ужасно... нямах настроение за нищо,виждах приятелите ми,че са щастливи въпреки че винаги бяха с мен и не ме оставиха дори за миг.. но вечер когато останех сама,започваха мислите,разкаянията,сълзите и болката надделяваше... В един момент бях толкова слаба,приравних се със земята... Приятелите ми започнаха да ми повтарят,че съм се предала(тъй като всички знаеха,че съм силен човек попринцип)...

Непрекъснато ми повтаряха,че трябва да продължа и да се изправя...С една дума тези 2 -3 месеца ми бяха ужасни.. До  като не го видях..

В никакъв случай не исках да му отказвам, прекалено много исках да го видя дори и само за половин час и само като приятели...

След като се видяхме нещата се промениха... започна да ми пише,чувахме се и аз бях много щастлива(бях с него макар и като приятел)... Един вечер обаче ми позвъня и говорихме около 3 часа за НАС и за всичко което изживяхме заедно... Много неща си изяснихме, на много въпроси си отговорихме, разплакахме се макар и по телефона... дори той (това желязно момче, което мислих, че никога не би се разплакало)...

Обясни ми също,че се опитал д  а ме предпази,да не ме нарани и затова е било по-добре да се разделим и още много други неща... Звъня ми още няколко пъти след това... една вечер му писах ... извиних му се за всичко,а той ми каза че съжалява за всичко което ми е причинил и каза също,че не постъпва добре като ми пише,защото само ме връща назад... от тогава насам вече  3-4 седмици не е драснал дори един ред... Знам,че започнал нов живот в София,с нови хора,а аз просто не знаех какво да правя ...

Запознах се с едно момче излизахме няколко пъти,тръгнахме преди 2 седмици горе долу,но не мисля за него,а за бившия си.. Безразлично ми е,а той започна да се привързва много към мен и мисля скоро да прекратя тази "връзка" ... нито искам да го лъжа,нито нищо... опитвам се да започна и аз някакъв нов живот както се казва...но, не мога за го забравя просто...а и приятелите ми от друга страна,докато ми казваха,че трябва да продължа напред,сега ме обвиняват,че съм тръгнала с това момче(а дори не го познават)...

Искам и аз да тръгна по моя път.. да спра да се връщам назад...опитвам се, но не се получава просто...

Молбата ми към Вас е да ми кажете къде бъркам,къде греша,че все не се получава,тъй като вие го виждате от друга гледна точка а и повечето потребители в този сайт вече са минали през този период!

Настина много ви благодаря,ако сте прочели и тази част от историята и вярвам,че ще ме посъветвате рационално!!!

3 коментарaДобави коментар »

bezrazli4na

От bezrazli4na13.12.2012, 01:55 ч.

Благодаря ви за съветите! Мисля,че имах нужда да погледна нещата отстрани(така както ги виждате вие) и сега като се замисля имате право!

Виж всички коментари за "Къде греша непрекъснато?".

Още истории от "Тийн проблем"

Моята “най-добра” приятелка

Моята “най-добра” приятелка

С нея се познавахме от бебета бяхме заедно от 1 до 5 клас и заедно се преместихме в...

Защо постъпвам така???

Защо постъпвам така???

Здравейте казвам се Катрин и съм на 17.Моята историйка е следната:Напоследък...

Как да живея в лъжа и без любов ?

Как да живея в лъжа и без любов ?

Не знам какво да ви пиша. Как да опиша своята болка. Как да направя така, че да...